Във фокуса

Забраняването на книги е зла прокоба за всеки режим

По повод деня на Западните покрайнини 8 ноември, на 8 ноември 2023г. от 18,00 часа в салона на КИЦ „Босилеград“ трябваше да се проведе поредната възпоменателна вечер на която, между другото, трябваше да бъде представена и книгата на Едвин Сугарев „Елегия за Краището – Съдбата на българите в Западните покрайнини“.

Във връзка с предварително производство срещу мен като председател на КИЦ „Босилеград“ образувано предишния ден от Висшия съд във Враня, в 14,10 часа в КИЦ-а ненадейно нахлуха 8 души цивилни полицаи от Полицейското управление във Враня под предлог, че търсят следи и предмети важни за наказателно прозводство по чл. 317, ал. 1 от Наказателния кодекс на Р Сърбия, предизвикване на национална, расова и религиозна омраза и нетърпимост. По нататък в заповедта пише, че „в началото на юли 2023 бил забранен вноса на спомената книга защото съдържала материали срещу интересите на Република Сърбия, тоест, сепаратистки и сецесионистки становища които дискредитират носителите на властта в Република Сърбия и БИА“!?

След щателен обиск на всички помещения на КИЦ-а бяха иззети 23 бройки от книгата на Едвин Сугарев.

По същото време на ГКПП „Рибарци – Олтоманци“ повече от 2 часа бяха задържани и върнати обратно в България авторът на книгата Едвин Сугарев, съпредседателят на ГК „Западни покрайнини“ д-р Валентин Янев, съпредседателят на ВМРО Александър Сиди и г-жа Мария Цветкова бивш депутат в Народното събрание, които са пътували за Босилеград за участие във възпоменателната вечер и представяне на книгата. Върната е и друга кола в която са пътували български граждани за представянето на книгата.

За случая веднага бяха информирани Генералното консулство в Ниш и посланика на Република България в Белград Петко Дойков които също са били на път за Босилеград.

В крайна сметка, въпреки напрегнатата обстановка предизвикана от видимо засилено полицейско присъствие по улиците на Босилеград, възпоменателната вечер се проведе в полупразен салон в присъствието на консулите от Генералното консулство и посланик Дойков. Отново бяха припомнени основните исторически факти довели до окупацията на Западните покрайнини и цитирана „Последната дума на босилеградчани“ от 15 октомври 1919 година изпратена от многохиляден митинг в Босилеград до председателя на Парижката конференция Жорж Клемансо.

Нека да споменем, че вечерта на 7 ноември полицията в Босилеград, за кой ли пореден път, е предупредила и Димитър Димитров в дома му заради това, че е слагал плакати във връзка с Деня на Западните покрайнини на къщата си.

Самата книга на известния български поет, политик и дипломат Едвин Сугарев „Елегия за Краището – Съдбата на българите в Западните покрайнини“ е критичен поглед за трагичната участ на българите в Западните покрайнини, за неговите наблюдения върху събития и личности по времето на неговия четиригодишен дипломатически престой в Ниш. Скандалът с обиска на помещенията на КИЦ-а и иземването на книгата на Сугарев от сръбската полиция, само потвърждава, че твърденията и оценките изнесени в книгата са правилни. Всъщност, в книгата няма нищо което вече не е казано и написано на други места и по други поводи. Авторът използва източници и лични наблюдения от които прави собствени изводи.

pretres-2

Изтегляне на всички 10 страници от полицейския доклад.

От какво се дразни сръбската страна която това лято на два пъти спря книгата ГКПП „Рибарци“ въпреки че се касаеше за незначителни бройки – един път 50 и другият път само три, а сега стигна дори и до предварително производство и обискиране на КИЦ-а?

Управляващите в Сърбия разпространяват параноидни страхове в сръбското общество от етническите малцинства които, според тях, застрашавали основите на сръбската държавност. Върху тия страхове и преследване на измислени врагове, те се опитват да мобилизират сръбското общество около концепцията си за създаване на етнически чиста държава. Съвременните последователи на тази идеология поетапно реабилитираха историческите личности които са заговаряли етнически чиста Сърбия и са с откровено профашистки определения като Дража Михайлович, Милан Недич, Димитрийе Льотич, Николай Велимирович та стигнаха дори и до най-големия престъпник срещу босилеградското население Коста Печанац опожарил Босилеград и околните села и избивал беззащитни старци и деца на 15-16 май 1917 година.

Тревожното е, че Сърбия се насажда истеричен страх от България и българите и специално от отваряне на въпроса за отговорността за катастрофата на българското малцинство в Сърбия. Все пак, не е шега работа да унищожиш едно 100 000 българско малцинство за само един век. Ако към това добавим и отговорността за създаването на македонизма като антибългарска идеология, ясно е, че белградските автори на тази антибългарска политика нямат път назад, но не и път напред. Ето защо те се опитват да затворят устата на всеки който се опитва да мисли, да говори и да пише по темата.

Забраняването и унищожаването на книги, както и преследването на поети, журналисти и интелектуалци определено не е начин Сърбия да стане модерна европейска държава. Това е характерно за средновековието, инквизицията и за нацизма от 30 години на миналия век.

Ако Сърбия иска да използва техните средства, определено ще сподели и тяхната съдба.

Иван Николов

iabch-4

kovachev-3

Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“
Back to top button
>