Обискът на Културно-информационния център на Българското национално малцинство в Босилеград по повод отбелязването на Деня на Западните покрайнини, поради съмнение за „предизвикване на национална, расова и религиозна омраза и нетърпимост“, конфискуването на 23 бройки от книгата „Елегия за Краището – съдбата на българите в Западните покрайнини от известният български писател и дипломат Едвин Сугарев, едновременно със забрана за влизането в Сърбия на него и на още 7 български граждани, извикване на сръбския посланик Желько Йович в Министерството на външните работи, връчена протестна нота от българския посланик Петко Дойков в сръбското външно министерство и острите реакции от двете страни на границата, всичко това, освен всички други етнически проблеми, може да се превърне и в отваряне на българския въпрос в Сърбия.
Този въпрос отдавна тлее в сръбско-българските отношения.
Последния инцидент само доля масло върху огъня, а вайкането от типа „Кой иска да развали сръбско-българските отношения“ („Политика” 16.11. 2023г.), само отклонява вниманието от същността на проблема – положението на българското малцинство в Сърбия, което, според официалните резултати от преброяването на населението, е застрашено от изчезване.
От 62 000 души според преброяването от 1962, българското малцинство според преброяването от 2022 е паднало под 13 000 докато общините в които живеят българи, повечето в Босилеград и Цариброд (Димитровград) са сред икономически най-изостаналите в Сърбия, с пълен хаос в областта на човешките и малцинствени права а напоследък и в екологията.
Това е което наистина разваля сръбско-българските отношения, а не някакви несъстоятелни обвинения за „предизвикване на национална, расова и религиозна омраза и нетърпимост“ и неоснователни страхове за уж „сепаратистки и сецесионистки“ становища в книгата на Едвин Сугарев.
Тия страхове станаха неоснователни когато България стана членка на Европейския съюз. За да бъде приета тя трябваше да приеме, че няма териториални спорове със съседите, но и пое задължението зедно с европейските си партньори да се застъпва за човешките права и правата на малцинствата според европейските стандарти.
С това са наясно и политически грамотните представители на българското малцинство в Сърбия.
С други думи, като европейска страна България настоява за европейските модели за решаване на малцинствените проблеми – отваряне на границите, изграждане на инфраструктурата, равномерно икономическо развитие на районите в които живеят малцинства, безусловно спазване на правата на човека и правата на малцинствата, здрава околна среда – това са ценностите за които се борим.
Впрочем, България дойде при своите сънародници със само двайсетина книги.
Сърбия при своите сънародници на Косово само преди два месеца отиде с трийсетина въоръжени до зъби терористи които оставиха след себе си четирима убити, картечници, минохвъргачки и блиндирани коли. Организаторът на всичко това Милан Радойчич, беше само формално разследван и веднага освободен. И дума не стана за повдигане на обвинение, примерно за предизвикване на въоръжен бунт.
Значи, крясъците за там някакви си „сепаратисти и сецесионисти“ които застрашават териториалната цялост на Сърбия служат само за консолидиране на сръбския национализъм събиране на евтини политически точки.
Заигравайки на тази карта, вечния кмет на Босилеград Владимир Захариев вече две десетилетия създава фалшива представа за себе си като „гарант за мира и етническата стабилност“. Ако не е той, Босилеград ще отиде в България! С това си осигури пълна подкрепа при запалените сръбски националисти в Белград за едноличната си двайсетгодишна власт през който буквално съсипа местната икономика и повече от половината от населението изгони в емиграция. На край продаде всички природни ресурси и превърна Босилеград в бежански център и гнездо на престъпността и корупцията. Следствените органи и прокуратурата снизходително гледат и мълчат когато става въпрос за местната власт, вероятно заради някакви „висши“ патриотични и държавни интереси.
На 8 ноември не беше така. Полицията от Враня и Сурдулица изпрати екип от 8 полицаи срещу един човек с патерици и една жена, за да отнемат двайсетина книги на Едвин Сугарев заради това, че „дискредитира носителите на властта и БИА“!? Истината е, че някои „носители на власт“ и агенти на БИА, наистина щяха да останат без хляб ако не беше тая изхабена приказка за „сепаратистите и сецесионистите“.
Според „експертното“ мнение на Председателя на Националния съвет на българското малцинство Стефан Стойков и неговият ментор Владимир Захариев, промоция на книга за положението на българите в Сърбия и отбелязването на датите които са част от нашата идентичност е: „Всичко което се опитват да направят малцината от тука, които живеят в миналото, в 18 и 19 век, е голяма и непростима групост“!?
Ако знаете, че Иван Николов в момента е най-известен интелектуалец на българите в Сърбия с пет книги, няколко стотин статии, носител на множество награди и приза „Европеец на годината за 2016“, който според Стойков „живее в 18 и 19 век“, докато той с двойка по Български език от гимназията, като Председател на Националния съвет на българите решава за образованието на български език, информирането на български език, културата и официалната употреба на българският език и писмо – тогава няма по-лоша оценка за положението на българите в Сърбия.
Положението на българското малцинство определя състоянието на сръбско-българските отношения, а от състоянието на сръбско-българските отношения зависи българската подкрепа за членството на Сърбия в Европейския съюз когато му дойде времето. Значи, сръбският национален интерес е, час по-скоро да спре разрухата в общините Босилеград и Цариброд и да обуздае собствените си „супер-сръбски патриоти“ от които Сърбия определено щеше да се срамува ако по някаква случайност бяха Сърби.
Това би била добра инвестиция в сръбско-българските отношения и европейската перспектива на Сърбия. Впрочем, ако Вучич можа да събере сили в национален интерес на Сърбия да жертва един Вулин, крайно време е да си помисли дали не е в национален интерес на Сърбия да жертва някои овехтели местни политически хищници които, освен на собствената си среда, направиха непоправима вреда и на Сърбия в София и Брюксел.
Иван Николов
