На 28 юни, (деня на прочутия в сръбската митология Видовден), сръбските власти на ГКПП „Рибарци-Олтоманци“ отказаха влизане в Сърбия на двете дами, Лина и Яна Гергови които са карали в колата си две фотодокументални изложби. Едната е на Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките, под наслов „Българско културно наследство в чужбина: места и практики“ и трябваше същия ден да бъде експонирана в КИЦ „Босилеград“.
Втората изложба е на КИЦ „Босилеград“, „Погромът в Босилеградско на 15-16 май 1917г.“ която само преди един месец бе експонирана в Института и е била в колата с намерение да я върнат обратно в Босилеград. Изложбата представлява снимки и документи които показват престъпленията на разбойническата чета на Коста Печанац срещу цивилното население в Босилеград и околните села на 15-16 май 1917г.
Да припомним, че по повод 100 годишнината от това престъпление, през 2017 и 2018 година, сръбските власти конфискуваха две паметни плочи със същата тематика – имената на жертвите които българските организации искаха да поставят в центъра на Босилеград с намерение да почетат паметта им и по този начин да иницират началото на процеса за национално помирение между двете държави. По този повод, кмета на Босилеград Владимир Захариев, по внушение на владиката на Вранска епархия Пахомий, отказа да посрещне вицепрезидента на Р България, г-жа Илияна Йотова. Това леко обтегна българо-сръбските отношения, а българските институции затвориха вратите си за Владимир Захариев. Едва след срещата на президентите Вучич и Радев, паметните плочи бяха върнати на КИЦ „Босилеград“, но процедурата за тяхното поставяне така и не помръдна от началото.
Самата изложба през последните 6 години няколкократно и безпроблемно е минавала границата и е представяна в България, включително и във фоайето на Народното събрание. Този път е била спряна, снимана е, снимките са били изпратени някъде, изчакан е отговора и след това на двете дами е връчен отказ за влизане в Сърбия с обяснението, че съгласно член 15, ал. 1, точ. 12 от Закона за чужденците на Република Сърбия, „съществува оправдано съмнение, че престоя няма да бъде използван за поставената цел“?
Така е избегнато назоваването на истинската причина и обясненията защо изложбата не се допуска. Просто гранична полиция е отказала влизането на чужденец в Сърбия.
Само няколко дена по-рано, президентът Вучич по сръбската национална телевизия, без всякаква дипломатическа сдържаност, заяви: „Ако бяхме въвели санкции срещу Русия, на другия ден щяха да поискат да предадем Косово – да направим и едното, и другото. А след това щяха да ни кажат, че трябва да изчистим миналото си и да арестуваме още 500 души в Сърбия, за да минем през катарзиса и да бъдем част от Обединена Европа. Ако изпълним всичко това, тогава ще ни кажат, че не сме напечатали достатъчно учебници на български език и че ще бъде добре да въведем един по-особен диалект в югоизточна Сърбия“.
Двете постъпки взети заедно, точно отразяват истинската сръбска позиция по отношение не само на българското малцинство, но и на сръбското членство в ЕС. Значи, никакви санкции срещу Русия, никакво нормализиране на отношенията с Косово, никакво преосмисляне на на миналото, никакви учебници и обучение на български език. Оттук нататък превеждането и отпечатването на учебниците, нещо, с което кмета на Босилеград Владимир Захариев и подчиненият му председател на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия Стефан Стойков, не пропускат да се похвалят при всяка среща с български и европейски представители, просто издиша. И официалните представители на българската държава, трябва да го имат предвид винаги когато стане дума за българското малцинство.
Обезпокоителното е, че двайсет и пет години след откриването на КИЦ-овете в Босилеград и Цариброд по времето на Милошевич, днес президентът Вучич затяга примката и даже индиректно си призна в София, че КИЦ „Босилеград“ се подслушва. На фона на това, на което са подложени българите, българските сдружения и клубове в Македония, отказът за влизане в Сърбия на дамите от Института за етнология и фолклористика при Българската академия на науките, може да се тълкува и като предупредителен сигнал към КИЦ „Босилеград“.
Разбира се, КИЦ „Босилеград“ веднага осведоми Посолството на Република България в Белград и Генералното консулство на Република България в Ниш, за случващото се с изложбите. Но дори и да последва някаква реакция от София или Брюксел, това с нищо няма да промени сръбското поведение към българското малцинство. За това даже не е нужно да слушаме разнопосочните послания на Вучич. Фактът, че българското малцинство само за последните десет години е намаляло от от 18 543 през 2011г., на 12 918 души в края на 2022г., достатъчно убедително говори за истинските цели и намерения на сръбската политика към българите в Западните покрайнини – сърбизация и сподавяне на всякакви опити за опазване на неговата национална и културна идентичност.
Иван Николов
