КИЦ Босилеград

Нелегалните престъпления на легитимното управление

Склад за галенит в бившата “Лукара”

Обсъждайки трагичните житейски съдби на съграждани и близки приятели които ненадейно се разболяха от странни болести и преждевременно си отидоха от тоя свят, един приятел ме светна за нещо което буквално всеки ден става пред очите ни и почти никой не го забелязва.

Концентрираната галенитна руда която се произвежда в мината „Подвирове“ в село Караманица, се извозва с едни доста разнебитени, открити камиони от село Караманица до халите на една бивша фабрика в Босилеград където се складира, и когато достатъчно се натрупа, отново се товари на по-големи камиони и се извозва по посока на пристанището Бар в Черна гора. По непотвърдени данни в момента в халите, в които някога се чистеше и сушеше зеленчук като вторична суровина за производство на лекарства, има десетки тонове концентриран галенит! Достъпът за журналисти и хора с фотоапарати е строго забранен.

Очевидно става въпрос за нещо съмнително, ако се знае, че концентрираният галенит изпуска силно токсичен и канцероген прах от оловен сулфид, който няма как да не се вдигне при извозването, изтоварването, складирането и товаренето на рудата и то почти в самия център на Босилеград!

Миналата есен, в двора на същата фабрика бе инсталирана подвижна бензиностанция в която се точи гориво напук на всички законови предписания. На по-малко от 600 метра се намира бунар с питейна вода която влиза във водопровода с който се снабдяват Босилеград и село Райчиловци.

Същата фабрика се използва и за гараж и за склад на всякакви други опасни материали за нуждите на мината „Подвирове” в село Караманица.

Само на десетки метри от двора на бившата фабрика има населени къщи и майките невъзмутимо си карат количките с бебетата, докато наоколо се вдига силно токсичен и канцероген оловен прах. Вятърът го разнася из целия град и из зеленчуковите градини около реката и по дворовете.

Ако към него добавим оловото което се получава при изгарянето на бензина от колите и розата на ветровете която понякога дни и седмици наред оставят„непроветрена“ Босилеградската котловина, нещата стават още по-заплашителни.

Една бегла справка в интернет показва следното.

Галенитът е руда от естествен минерал – оловен сулфид и най-често се използва за добив на олово. Оловото и неговите съединения са силно отровни. Според изследвания на Мичиганския държавен университет, не само работниците които работят в мините за галенит, но и децата им живеещи в рударските селища, имат висока концентрация на олово в кръвта. Това оставя трайни увреждания в психо-физическото им и интелектуално развитие и по-късно, в репродуктивната им способност.

Според изследванията на Института за почвата в Р Сърбия, на определени места около Лазаревац, Обреновац, Велика Морава и Костолац в почвата има повече арсен, олово, никел и хром от максимално допустимите норми. Известно е, че всичките тия елементи са изключително токсични и канцерогенни.

Според специалистите, отравянето с олово може да стане чрез вдишването на оловни изпарения и оловен прах, пиене на вода наситена с олово или внасянето му в организма чрез храна. Симптомите на отравянето с олово са: главоболие, гадене, виене на свяст и спазми. При вдишването на оловни  изпарения се абсорбира до 30-40% от оловото от което 80-100% преминава в кръвта. Така абсорбираното олово отива в черния дроб и бъбрезите които изхвърлят по-голямата част през уринарната система, но с времето оловото се натрупва в костите и косата. Оловото в бъбрезите, кръвта, мускулите и нервната система е опасно за здравето в зависимост от концентрацията и индивидуалните особености на човека. Важно е да се знае, че наслагванията от олово в организма не могат да се отстранят, те завинаги си остават в него. Човешкият организъм може да толерира 20-30 милиграма олово на килограм тегло. При животните фаталната доза е още по-малка – 6-8 милиграма на килограм живо тегло. Конете например, умират за няколко седмици ако конзумират само 3 – 4 милиграма олово на килограм живо тегло.

Всичко това показва, че безотговорното разпиляване на оловен прах в центъра на Босилеград е равнозначно на тежко наказателно продължително престъпление което застрашава живота и здравето на хората. За което Наказателния кодекс предвижда тежки наказания. Само че това тежко криминално деяние, не само ще остане ненаказано, но по всяка вероятност и ще продължи, а неговите последствия ще се чувстват десетилетия напред.

Разбира се, никой не е правил изследвания за вредното въздействие на мините за олово и цинк в селата Караманица и Мусул, но няма как да е другояче. Дори и един бегъл поглед върху заболеваемостта и смъртността на населението в Тлъминския и Любатския район оставя впечатление за нещо изключително зловещо.

Изхождайки от тия съмнения и позовавайки се на Закона за свободен достъп до информациите от обществено значение, Инициативен комитет „ЕКО КРАИЩЕ” с председател инж. Бранко Митов, на 13. 03. 2019г. се е обърнал към Общинската управа – Служба за защита на околната среда, с въпроси какво е направила община Босилеград по Програмата за наблюдаване на качеството на надземните и отпадни води, в реките Драговищица, Любатска, Караманичка и Бистърска, особено в близост до мините „Грот” и „Подвирове”. Поставени са и въпроси за качеството на питейната вода от градският и селските водопроводи, за качеството на почвата с оглед на мините замърсители в крайбрежната речна ивица обработваема земя в селата Горно и Долно Тлъмино, Бистър, Рикачево, Бранковци, Мусул, Горна и Долна Любата, Долна Лисина, Босилеград, Райчиловци, Млекоминци и Рибарци.  Поставени са въпроси и за качеството на почвата в тнр. индустриална зона в Босилеград, за местата на рудни и флотационни отпадъци и за качеството на въздуха.

Администрацията мълчи месеци наред. Председателят на „ЕКО КРАИЩЕ”, инж. Бранко Митов се обръща към омбудсмана на Р Сърбия. След година и три месеца, на 01.06.2020г., Службата за защита на околната среда при Общинската управа в Босилеград, отговаря на омбудсмана и на „ЕКО КРАИЩЕ”.

В отговорите се признава, че по Програмата за наблюдаване на качеството на надземните и отпадните води, не е направено нищо „поради недостиг на средства”. За качеството на питейната вода отговорността е прехвърлена на Комуналното предприятие „Услуга” от Босилеград. Въпросът за местата на рудни и флотационни отпадъци е прехвърлен на съответните републикански инспекции, които най-вероятно не са осведомени. Виновни няма. Отговорни – също. Причините вероятно се крият в печалбите които отиват в нечии чужди джобове.

А въпросът за отговорността си има дежурен отговор, чиято цел е не да оспорва безспорното, а да измества фокуса на общественото внимание и да компрометира хората които поставят въпроси и разобличават проблемите.

Истинските виновници ще си останат незасегнати. Вината ще се стовари върху екоактивистите, гражданските сдружения и журналистите. Обвиненията срещу тях отново ще бъдат стандартни –  оставете ги тия, те се финансират от чуждестранни държави за да подриват „легитимно“ избраното управление на общината. Което ще продължи да отравя собствените си избиратели. На мъртвите им е все едно – те не могат да поискат политическа отговорност от своите управници. А живите? Те вече са напуснали Босилеград в стремежа да си намерят някое по-добро место за живот в България, Западна Европа или в скандинавските страни.

Иван Николов