Съобразно постановленията на Ньойския договор подписан от България по време на Парижката конференция от 1919 г., под управлението на Държавата на сърби, хървати и словенци, по-късно преименувана на Югославия, а днес – Сърбия попада значително Българско население. Днес Българите в Република Сърбия живеят предимно в общините Босилеград, Димитровград (Цариброд) и части от общините Пирот, Бабушница и Сурдулица на територията на Република Сърбия. Те са подложени на системна политика на асимилация (сърбизация), съгласно държавната великосръбска идеология от началото на миналия век. Вследствие на това, българското население е намаляло над четири пъти и е изправено пред национална, икономическа и демографска катастрофа.
След разпадането и на последното югославско формирование-Държaвна общност Сърбия и Черна гора през 2006г., тази територия се намира в правен вакум с неизяснено правоприемство, поради което Република Сърбия не полага грижи за този район, който се превърна в тежък социално-икономически и хуманитарен проблем.
Общините Босилеград и Цариброд са икономически най-изостанали в Сърбия, без съвременна пътна мрежа и без икономически излаз към България, без който е невъзможно в този район да заработи нормална пазарна икономика. Само за последните пет десетилетия българите в Република Сърбия са намалели от 62 000 на 18 500 (преброяване 2011г.). Средната възраст на населението е над 50 години, а смъртността е четири пъти по-висока от раждаемостта.
Цялостната подготовка за членството на Сърбия в Европейския съюз и постигане трайно омиротворяване и стабилизиране на Западните Балкани, освен всички други проблеми, изисква да бъде решен и проблема с правоприемството, статута и икономическото възстановяване на Западните Български покрайнини, което на фона на демонстрираните добри политически отношения между България и Сърбия трябва да бъде не само безпроблемно, но и да се осъществи с ускорени темпове. Регионалното сътрудничество, създаване на еврорегиони на границата между двете държави, съвместни инфраструктурни проекти и програми за трансгранично сътрудничество между двете държави са безусловно необходими за да се преодолее катастрофалното социално-икономическо и демографско състояние на българското малцинство в Западните покрайнини и да стабилизират положението.
Всички други народи и малцинства в бивша Югославия, след много страдания и жертви, успяха да отвоюват свободата и гражданските си права чрез наложен комплекс от политически и правни мерки с подкрепата и мониторинга на свободния демократичен свят. Такъв комплекс от мерки в защита на Българското малцинство в Сърбия никой не бе възприет от Международната общност, Европейския съюз, включително и българските правителства преди и след политическите промени в България от 1989 г. Поради загърбването на тези проблеми, днес Българското малцинство в Република Сърбия е обречено на демографско изчезване и с това обективно трайно обременява българо-сръбските отношения поставяйки пред двете страни и света една хуманна криза.
Досега не се осъществиха очакванията, че със започването на преговорният процес за членството на Сърбия в ЕС, Сърбия ще изпълни европейските критерии за спазването на правата на човека и на правата на малцинствата, което да доведе до съществена промяна на положението на българското малцинство в Сърбия.
На този етап няма никакво развитие в тази насока.
Сръбската държавна администрация, въпреки официалните декларации, продължава да прилага на място класически асимилационни похвати, с които на българите в Сърбия се подменя българското национално самосъзнание в сръбско:
– В предучилищните заведения, основните училища и гимназиите не се изучава съобразно нормалните образователни стандарти майчин български език, а там където учениците искат да учат на майчин език български език, нямат учебници;
– Няма свободни медии на български език;
– Етническата територия на българите в Западните български покрайнини е разделена на пет общини, три от които са мнозинство сръбско население;
– Не се прилагат законите регламентиращи служебната употреба на български език и писмо, на топонимите и етнонимите и българските лични имена в гражданските регистри не се записват съгласно българският правопис и правоговор;
– Унищожени са паметниците от времето на българската национална история и изградени други на базата на исторически фалшификати и с антибългарски послания;
– Представителите на гражданските и политическите организации на българите, които се занимават със защитата на правата на българското малцинство, се подлагат на натиск и се преследват;
– Сръбската православна църква провежда дейността си на сръбски език, а църковните регистри са недостъпни поради което българите не могат да докажат произхода си;
– Българското население в Босилеград е отдалечено от сръбските медицински центрове за специализирана медицинска помощ, което в условия на лоши пътища и при зимни условия често пъти е фатално за болните;
– След обособяването на близките Косово и Македония като независими държави, както и поради изолацията от България, Босилеград попадна в пълна икономическа изолация, без достъп до пазари и без работеща икономика. През последните 27г. Сърбия не инвестира в района населен с българи и не допуска външни инвеститори които да предложат нови работни места;
– Местната власт в общините Босилеград и Цариброд се контролира от сръбските националистически партии. Българските малцинствени партии, които единствено разпознават местните проблеми са в медийна изолация и са подложени и преследвания като „сепаратистки“;
– Програмите за развитие на гражданското общество, демокрацията, медиите и Програмите по линията на трансграничното сътрудничество между България и Сърбия прескочиха общините с българско население и отидоха във вътрешността на Сърбия, с което се осуетява политиката за създаване на нормални условия за икономическо развитие и просперитет на населението около границата;
– През 2013 година 15 сдружения и политически партии на българите подписаха „Платформа за защита на правата на българите в Р Сърбия“, с която отправиха искания до Р Сърбия и Р България, но сръбските държавни институции и медиите не дадоха никаква гласност на това.
Уважаеми представители на обществеността, на държавните власти на Балканските страни и на Европейския съюз, призоваваме проблемите с положението и правата на българското малцинство в Западните български покрайнини намиращи се в Р Сърбия да се вземат предвид и по категоричен начин да се поставят като част от преговорния процес за членството на Сърбия в ЕС, с цел да се създадат нормални условия за живот и развитие на това население.
Недопустимо е, противно на всички общоприети международни документи за правата на човека и правата на малцинствата, противно на всички основополагащи европейски принципи и ценности и противно на разпоредбите на Конституцията и законите на Р Сърбия, българското малцинство да бъде подложено на политика, която го обрича на асимилация, емиграция и сигурна демографска смърт.
Изчезването на българското малцинство, освен че трайно ще обремени бъдещите българо-сръбски отношения, ще нанесе тежък удар върху основополагащите принципи и ценности, върху които почива Европейския съюз и отношенията между Европейските държави.
Решаването на проблемите и създаването на предпоставки за опазване и нормално развитие на това малцинство, ще бъде позитивен пример и за другите спорни проблеми в процеса на трайно омиротворяване на Западните Балкани.
