Антибългарските чествания в Сърбия започнаха още на 18 май на гара Ристовац, с церемония за отдаване на почит на невинните жертви избити от българите.
Така продължи до централното тържество което се проведе в сръбският град Сурдулица на 29 май, когато бяха отпразнувани тнр. „Свети Сурдулишки мъченици“.
Според сръбските историци, ставало дума за около 30 000 избити от Българската окупаторска армия невинни сърби в периода 1915-1918г., и се позовават на тнр. доклади от Междусъюзническа комисия създадена 1919г. на чело с Арчибалд Райс за изследване на нарушенията на Хагската конвенция, на Международната комисия за българските престъпления срещу сърбите от 1915-1918г. на чело с американския офицер Уилям Драйтън и доклада на Сурдулишка община от 1919г. на чело със скопския митрополит Викентий, Призренския епископ Никифор и игумена на манастира Прохор Пчински Владимир Протич. Въпреки че и до днес липсват научни доказателства за масови убийства от това време, есхумация на трупове и тяхната идентификация, честването на „Сурдулишките мъченици“ се превърна в редовна антибългарска манифестация изпълнена с омраза към българите. Фактите, аргументите и мнението на българските историци, дори и когато съберат кураж да го изразят по някоя от българските телевизии, няма никакво значение.
„Празникът“ бе включен в диптиха на Светиите с решение на Светия Архиерейски събор на Сръбската православна църква на 24 май 2017г. по предложение на епископа на Вранска Епархия Пахомия.
Тази година, според предварително утвърдена програма и под егидата на Правителството на Република Сърбия, Православната епархия във Враня, община Сурдулица и град Лесковац, празникът на Светите Сурдулишки мъченици бе тържествено отбелязан в Сурдулица. Двудневната програма събра множество вярващи, представители на държавни и местни институции, както и изтъкнати „експерти“ в областта на историята.
Събитието започна в четвъртък с празнично бдение в църквата „Свети Великомъченик Георги“, след което в Културния център в Сурдулица се проведе представянето на третото издание на сборника с доклади от научната конференция с международно участие, озаглавена „Българската окупация на Южна Сърбия в Първата световна война 1915–1918 г.“ Този сборник представя „важни научни открития“ за страданията на сръбското население по време на Първата световна война, а първият ден на честването беше завършен с Тържествена академия в Културния център.
Централната част на честването се проведе на другия ден, започвайки с Архиерейска Литургия в църквата „Свети Великомъченик Георги“. След службата държавни и военни делегации, заедно с църковни свещеници и граждани, се събраха пре Паметната костница в Сурдулица, където с най-високи държавни и военни почести бяха положени венци и цветя.
Програмата продължи с тържествено шествие от църквата до Дубока Долина, където бе разрязана обредна пита. След това шествието се върна до църковната порта, където бе осигурена богата трапеза за присъстващите.
Но и това не е всичко.
Само четири дни преди това, Владиката Пахомий прекара близо четири дни в Босилеград, като особено се набиваше на очи неговото присъствие на културните програми които по повод 24 май организира община Босилеград, Общинския Културен център и училищата. Неговите разходки по улиците на Босилеград заедно с местните свещеници, кмета на общината, председателя на Националния съвет на българското национално малцинство, директорите на училищата и читалището заедно с учители и ученици, никак не е здравословно за българите в Босилеград. За съжаление в шествието имаше и гости от България – някогашния български министър Николай Цонев и директора на Колежа по туризъм в Благоевград Васил Жечев. Владиката Пахомий подложи всички на унижение като на челно място в градската черква им подметна икона на тнр. Сурдулишки мъченици, пред която те трябва да се кръстят и да я целуват. Един вид, да искат прошка за „страданията на Сурдулишките мъченици“!?
За болката и страданията на западнопокрайнинските мъченици които в продължение на един век завинаги изчезнаха под натиска на великосръбския шовинизъм – нито дума. За страхът и омразата срещу българите която и до днес се лее от Светосавските олтари на Сръбската православна църква – също. Престъпниците и жертвите отдавна са си разменили местата.
