През последните три десетилетия Международния детски Великденски фестивал, утвърди Босилеград като Балкански център на детската радост с богати културни програми и срещи на босилеградските деца с техните връстници от Балканските страни и българските общности в Украйна и Молдова. И не само с децата, но и с техните родители.
Разбира се, фестивалът е повод в Босилеград да дойдат и много други гости, медии, официални лица, обикновени граждани, предимно от България, но и от Сърбия и Северна Македония, а освен тях и много босилеградски семейства които през изтеклите три десетилетия бяха принудени да си потърсят по-добри места за живот, но все още си идват за Великден в родния Босилеград.
Фестивалът се провежда благодарение на ентусиазма на неговия автор и главен организатор Александър Димитров и финансовата подкрепа на българските институции и спонсори, основно от България. Всичките те разпознават фестивала като събитие, което на практика утвърждава европейската практика за свободно движение и общуване на хора по повод една древна християнска традиция – чукане с великденски яйца.
Великденския фестивал събира и обединява много хора въпреки границите и това, естествено, привлече вниманието на тъмните сили които през последния век, именно тук, систематично работят за разделението и противопоставянето на хората от двете страни на българо- сръбската граница.
За войната срещу Детския Великденски фестивал, и не само срещу него, бяха използвани добре известните специални похвати за превземане отвътре, а ако това не сработи, тогава чрез дублиране или провеждане на паралелни събития които да изместят фокуса на вниманието и да отвлекат хората на друга страна.
След няколко безуспешни опита да превземе Детския Великденски фестивал и да го използва като средство за собствени политически цели, кметът на Босилеград Владимир Захариев си направи паралелен фестивал „Великден на тримеждието“, който е много по-лошо копие на Международия детски Великденски фестивал. Направен e според чалгаджийските вкусове на организатора, но и съласно нововъведената„шопска“ културна политика. Един бегъл поглед върху него е достатъчен да се разбере, че целта му е да измести или поне да попречи на развитието на Международния детски Великденски фестивал. Средства, естествено, в такива случаи не се жалят за награди и подаръци за да се привлекат хора.
Трябваше да измине много време, докато официална София разбере „тънкостите“ на тази политика която сериозно застрашава българското малцинство в Сърбия. След скандалите с паметната плоча на невинните жертви от Погромът в Босилерадско на 15-16 май 1917г., българските държавни институции най-сетне разбраха с кого си имат работа и така кметът Владимир Захариев постепенно стана персона нон грата в България.
На неофициално ниво, това в България много хора не можаха да го разберат и поради тази причина все се намира по някой, който да се хване на въдицата на кмета, да погостува на кметския фестивал, да се хване на хорото му до него и да се включи в програмата. Тази година това беше училището „Марин Дринов“ от Кюстендил.
Сънародниците ни в България, макар че се намират на една крачка разстояние, все още не са наясно с агонията в която българите в Босилеград изживяват последните си години и вместо да застанат на страната на една справедлива кауза, те в невежеството си застават на страната на кметската власт от която тука сме пропищели.
Председателят на Народното събрание, доц. Наталия Киселова дойде в Босилеград по повод „32 международен детски Великденски фестивал“ и заедно с представителите на дипломатическо-консуларните мисии в Белград и Ниш, не се срещнаха с представителите на общинското управление в Босилеград.
Посланието беше повече от ясно и напълно основателно.
Да се срещаш с политически лица, които се обявяват срещу отбелязването на трагични дати от българската национална история каквато е Погромът в Босилеградско от 15-16 май 1917г., срещу почитането на паметта на невинните цивилни жертви от войните, с лица които участват в церемонии по повод отбелязването на „денят на българската фашистка окупация“ на Босилеград, които финансират книги в които се подменя националната идентичност на българите с тнр. „шопска“ идентичност и които, в крайна сметка, носят лична и политическа отговорност за всичко казано, сторено и несторено, поне за през последните 25 години – това няма да си го позволи нито един сериозен български официален държавен представител.
В крайна сметка, и за тях не е политически здравословно с присътвието си да легитимират едно управление, което доведе Босилеград на ръба на оцеляването и което все още залита по политиката срещу която днес се бунтуват не само студентите и техните университестки преподаватели, но и повече от половината от сръбското общество. В този бунт, кмета Захариев заедно с подчинените си се качи на автобуси и се строи откъм страната на Вучич. С това си затвори вратата към проевропейските сили. Точно по времето когато младите в Сърбия полагат надчовешки усилия да мобилизират сръбското общество за борба срещу корупцията, за повече демокрация и да привлекат вниманието на света за случващото се тук.
Това най-накрая трябваше да го разберат кмета Владимир Захариев и председателя на Националния съвет на българското малцинство Стефан Стойков. В дипломацията има неща които не се казват директно, а деликатно се внушават. Нашите управници трябваше отдавна да са проумели посланията на българската страна.
Колкото времето повече минава, българите в Сърбия оставаме все по-малко, пропастта между двете държави се задълбочава, а европейската перспектива на Сърбия се отдалечава все повече на изток. От това страдаме не само ние. Както се вижда от масовите протести, страдат всички граждани на Сърбия.
Иван Николов
