България

Следизборните Босилеградски резилъци

Изминаха десетина дни от изборите на 19 април, а приятели от България не престават да ме питат, как е възможно в Босилеград да победи Алианса за права и свободи на Ахмед Доган (АПС) – партия, която в България е синоним на задкулисието, корупцията, клиентелизма и купуването на гласове? Как е възможно в Босилеград хората с българско гражданство да гласуват за политическият модел срещу който българите в България, избори след избори, отчаяно се борят да променят на всяка цена.

Как да им обясня, че това не е победа на АПС, а на босилеградския кмет Владимир Захариев и подопечният му председател на Националният съвет на българското малцинство Стефан Стойков? Че и тази изборна победа, както и всички други избори през последните 25 години в Босилеград се печелят по един и същ начин – с купен и изнуден вот.

Има едни икономически зависими, при това достатъчно политически невежи хора, които винаги гласуват така както кмета им каже по телефона и това не подлежи на коментар. В една нормална правова държава това се счита за злоупотреба на власт и е наказуемо. Само че ние отдавна не сме такава държава и вероятно никога няма да бъдем.

По-интересен е въпросът как е възможно, граждани на Босилеград които имат българско гражданство и български (европейски) паспорт в джоба си, които от това би следвало да имат свободен избор, сигурност, интерес от една модерна, демократична и европейска България – именно те да гласуват по заповед на кмета на Босилеград против съвестта и интересите си? В повечето случаи става дума за хора на които България им е помагала по разни начини – с образование, със специализирана медицинска и хуманитарна помощ, с възможност за работа в България и чужбина, с възможност да карат модерни коли с български табелки, на повечето от тях децата им живеят в България при това със стандарт, който далеч надвишава този в Босилеград.

Защо си причиняват това унижение, не само на себе си но и на всички нас, да гласуват по заповед на кмета, при това за напълно изчерпани и отхвърлени от българските граждани политически опции?

Дали става дума само за политическо невежество или липса на морал? За кмета е ясно защо залага на задкулисието, корупцията, клиентелизма и купуването на гласове. Самият той се крепи на власт благодарение на тях и затова прекрасно се разбира с подобни отживели партии и политици. Той просто не може да разбере, че в България текат съвсем други политически процеси и че неговият епизод в България е приключил.

Въпреки че самият той няма българско гражданство, той се налага като водач на хората с българско гражданство и им заповядва за кого да гласуват, и то по същия начин по който го прави на изборите в Сърбия. В Сърбия този модел успешно работи. В България работи частично.

Кмета обикновено залага на куция кон. Така през 2023г. заложи на „Български възход“ на Стефан Янев. На 19 април тази година заложи на Алианс за права и свободи (АПС) на Ахмед Доган. Вероятно с надеждата отново да си възстанови позициите които имаше в България преди 15 май 2017г. Само че в по-голямата си част, българския народ съсем не мисли по начина по който той си мисли. Видно е и от това, че „Български възход“ вече не е в политиката, а АПС на Доган е извън парламента с 1,4% гласове.

А така му се искаше да улучи печелившата комбинация и отново да се мушне през задния вход в  българските държавни институции. Защото няма кураж да потропа на главния вход през който до 2017г. високомерно влизаше когато си поиска и при когото си поиска.

След всички гафове които натвори в Босилеград, в България и в българо-сръбските отношения, той вече е не само нежелан, но и токсичен – всеки който се срещне с него понася политически щети.  Отказа да посрещне вицепрезидента г-жа Илияна Йотова на 15 май 2017, извика владиката Пахомий който в неговата канцелария държа една недопустима за свещено лице реч на българските дипломати в Сърбия, скандалите с „Калинел“, „Валена“ и други фирми които дойдоха в Босилеград с идеята да инвестират и да предложат работа на хората, скандалите с паметните плочи на жертвите от Погромът в Босилеградско, недопустимите писма на кмета и на председателя на Националния съвет на българските дипломати в Сърбия, катастрофалните им управленски провали които буквално съсипаха Босилеград – всичко това накара българската държава да затвори вратите си за него.

Тогавашната вицепрезидентка г-жа Йотова сега е президент. Тогавашния президент Румен Радев предстои в близките дни да стане премиер. Те имат горчив опит и нямат нужда от допълнителни обяснения кои са Владимир Захариев и Стефан Стойков. Имат предостатъчно информация и лични впечатления за тях. Отказват да ги приемат и да говорят с тях защото не искат с нищо да легитимират техните действия които превърнаха Босилеград в умиращ град, а неговите жители в номади които търсят препитанието си на други места.

Това Захариев и Стойков не могат да го разберат, но не се отказват от опитите си отново да се върнат в България „на бял кон“ както често казват. Започне ли предизборна кампания, те тихомълком се прокрадват към българските общини с надежда да намерят някой по-невеж кмет или изпаднал кандидат-депутат и срещу обещание за стотина гласа, да си направят снимки с които да се поперчат по фейсбук и после да броят лайкове.

Така се случи с посещението им в Радомир, така се случи с посещението им в Благоевград, така се случи и с посещението на кандидат-депутата и бивш министър на отбраната Николай Цонев, който в качеството си на водач на листата на Алианса за права и свободи за 10 МИР – Кюстендил, дойде в Босилеград и проведе среща с кмета Захариев и председателя на Националния съвет Стефан Стойков. Вестник „Ново Братство“ отрази посещението като първа новина със снимка на титулната си страница пред паметника на Левски и платен предизборен плакат на Николай Цонев на цяла страница. После Цонев заявил по някоя българска телевизия, че посетил Босилеград и видял как се спазват правата на българите там и даже смятал, че това трябва да бъде за пример!? Ашколсун! Ама да не дава Господ ние да послужим някому за пример. Защото с него ще бъде свършено, както е свършено и с нас под управлението на Захариев.

Защото приказките на Захариев и Стойков и цветните корици на „Ново Братство” нямат нищо общо с реалността. Те нищо не са казали, а вероятно и г-н Цонев не ги е попитал, за ръста на вътрешния бруто-продукт в общината, за пътищата, за заетостта, за здравеопазването, за раждемостта и смъртността, за образованието, за екологията, за медиите, за масовата емиграция на населението?

Ето защо АПС трябва да се срамува от тия 105 бюлетини,  и още 30 невалидни които босилеградчани са пуснали за тях. Пуснали са ги, защото заповедтта на кмета е била да гласуват за № 11 и нищо повече. Те не знаят какво е АПС и кой е г-н Цонев. Не ги и интересува. Те са гласували за АПС защото са свикнали кмета да им каже за кого да гласуват.

И друг път са идвали български политици в предизборна кампания в  Босилеград. Практиката е, тяхното посещение да бъде съгласувано с българските дипломатически мисии в Сърбия и да се подготви сценарий на посещението. Политиците да чуят българските граждани в Босилеград и да изразят някаква що-годе съгласувана държавна позиция какво ще се направи след изборите в подкрепа на българското население в Босилеград.

Свободните политически посещения чиято цел е да се наберат стотина гласа, без да се поемат никакви ангажименти към гражданите, само внасят допълнително напрежение сред и без това напрегнатите и огорчени хора които лесно избухват в конфликти.

Нашите очаквания са да посрещнем демократични, европейски политици които знаят къде са дошли, които знаят какво говорят и какви ангажименти поемат, които дават надежда а не отчаяние на хората.

Берачите на гласове по-добре да отидат да си берат гъби.

Иван Николов

Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“
Back to top button
>