Времето минава неусетно бързо. Днес се навършиха 109 години от Погромът в Босилеградско. На 15-16 май 1917г. сръбска чета под водачеството на Коста Милованович Печанац нахлува в Царство България на територията на Босилеградско и оставя кървава следа – 34 невинни жертви, опожарен и ограбен Босилеград и околните села. Опожарени 317 къщи и стопански постройки.
Навършиха се още 9 години неуспешни опити за поставяне на паметен знак с имената на жертвите. Местната власт в Босилеград и централната власт в Белград, не проявиха кураж и сила да отдадат почит, да отбележат паметта на жертвите, да затворят кървавите страници от историята и да поемат пътя към бъдещето. С други думи, да последват примера на европейските народи които след векове войни и кръвопролития смогнаха сили да си простят, да си подадат ръка в знак на помирение и заедно да превърнат Европа в най-доброто място за живот.
В навечерието на 100 годишнината от Босилеградския погром една група идеалисти си повярвахме, че можем да последваме примера на Германия и Франция на гробището на Вердюн. Да съберем сръбските и българските държавници в Босилеград пред паметта на 34 невинни жертви, да открием една паметна плоча с техните имена и да си подадем ръка в името на общоевропейското ни бъдеще.
Оказа се, че у нас няма политици готови да направят подобна цивилизационна стъпка. Две паметни плочи с имената на жертвите бяха арестувани. Въпросът бе поставен на най-високо ниво между България и Сърбия. Президентите Румен Радев и Александър Вучич освободиха паметните плочи, с уговорката че не била спазена процедурата за тяхното поставяне!? Само че и до днес никой не знае каква е тая процедура. Дали и за нас важи същата процедура по която беше поставена паметната костница в двора на СТУ „Никола Тесла” в Сурдулица? Дали е същата процедура по която бяха поставени десетки други паметници с антибългарски послания в памет на „невинни жертви избити от българската армия в Първата световна война”? Очевидно там важат други процедури и правила.
И ако няма помирение, това означава ли оправдание на престъпленията? Продължава ли войната в съзнанието на хората? Или целта е забрава – било каквото било, майната му на миналото, майната й на Европа, ние сме братски славянски народи, давайте плескавици и чалга в задимените балкански кръчми, веднъж само се живее?!
Днес на гроба на учителя Стою Яначков Попов в с. Долна Любата, убит пред очите на съпругата му и децата на прага на родния им дом на 15 май 1917г., бяха запалени свещи и положени цветя. Скромно и мълчаливо, хора от двете страни на границата пред паметника почетоха паметта на всички жертви. Представители на КИЦ „Босилеград” и ВМРО. Паметта все още е жива, въпреки безвремието, безверието и безразличието.
