Българските евродепутати алармираха с открито писмо европейските институции за погазването на правата на българското малцинство в Сърбия. Писмото е адресирано до Европейския парламент, Европейската комисия, Европейския съвет, Съвета на Европа и посланици точно преди срещата на ЕС със лидерите на Западните Балкани.
В писмото се подчертава, че в сръбското публично пространство тече непрекъснат говор на омразата срещу българите, което създава тежки условия за живот на българите в Сърбия.
“Сърбия не трябва да бъде оценявана само по думите си, а единствено по действията които предприема и които трябва да бъдат в синхрон с Европейските ценности и с човешките права, включително с тези в защита на малцинствата“, се казва в писмото на българските евродепутати.
Те предупреждават, че “генерирането на омраза в сръбското общество срещу България и следователно срещу ЕС, е най-вече в полза на Кремъл“.
“Утежняващи фактори за българите в Сърбия са високата безработица, административното преразпределение на територията на българското малцинство, ограничената пътна инфраструктура, замърсяването на околната среда, както и слабото здравеопазване“, се казва в писмото.
Ограничено е обучението на българския език, пречи се по всякакъв начин на съхраняването на българското културно наследство, продължава се с фалшификацията на историята от времето на Титова Югославия, не се допускат религиозни служби на български език, преследват се политически, граждански и екологични организации и техните активисти, пишат евродепутатите.
Те припомнят, че в сръбското публично пространство тече непрекъснат говор на омразата срещу българите, а в медиите системно се изгражда представа за България и българите като опасни врагове.
Сръбската православна църква, която е тясно свързана с Руските интереси, също е обвинена за създаването на антибългарските настроения в периода след 2008 година
“Заедно с други научно-исторически, държавни, военни органи и културни институции, тя злоупотребява с исторически събития от Първата и Втората световна война за поддържане на омраза към българите. Беше изградена паметна костница в двора на училище в Сурдулица, в което учат и български ученици, канонизира т.нар. „Сурдулишки мъченици“, нарушавайки църковните канони, започна ежегодни църковни литии и наградни конкурси в училищата за есета и рисунки на тема “български зверства“ по време на войните“, се казва в писмото.
Евродепутатите пишат, че така се установява постоянен говор на омраза срещу България и българите, което е накарало много млади хора да напуснат родните си места и да поискат българско гражданство.
В същото време в района на Босилеград са се установили рудодобивни компании с руски капитали, които под формата на разработване на пилотни проекти за производство и складиране на рудни екстракти на цветни метали, сериозно са замърсили водата, въздуха и почвата, пишат евродепутатите.
В същото време сръбската прокуратура води дела срещу най-активните граждански и екоактивисти в Босилеград, за да ги сплаши.
“Имайки предвид всичко това, ние се обръщаме към европейските институции с искане да се застъпят пред сръбските власти за безусловно спазване на правата на българското малцинство, предприемане на спешни действия за оздравяване икономиката, пътната инфраструктура, здравеопазването и околната среда“, пишат евродепутатите.
В писмото се напомня, че преди век на територията на Сърбия са живеели между 91 000 и 120 000 българи в района около Босилеград. Техният брой систематично намалява и до миналата година българите в този район са 12 918.
