Специалния докладчик за напредъка на Сърбия за членството в Европейския съюз пред Европейския парламент, словенския евродепутат г-н Йелко Кацин от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, посети Сурдулица и Босилеград на 3 и 4 май т.г. В Сурдулица обиколи Техническото училище „Никола Тесла“ и разгледа паметната костница на „жертвите на българския терор в Първата световна война“. В Босилеград се срещна с представителите на българския Културно-информационен център, Демократичния съюз на българите, посети Основното училище, Гимназията и Канцеларията на Националния съвет на българското национално малцинство. По този повод с него проведе разговор Александра Димитрова, журналист на радио Босилеград.
-Господин Кацин, с оглед на това, че в нашата община почти не се отбиват официални лица от вашия ранг, за нас е чест вашето присъствие като специален пратеник за Балканите и политик като вас. Кажете ни каква е целта на вашето посещение?
-Най-напред, Сърбия не е само Белград, а аз съм задължен за цяла Сърбия. Както биха казали хърватите, трябва да се отиде и в ония краища които са на Бога зад краката, които, не искам да кажа че са сляпо черво, а са напълно забравени и изоставени сами на себе си, и сами себе си упорито задушават и изпразват. До известна степен, проблемите на Сърбия, това важи за цяла Сърбия, са демографията, емиграцията, липсата на нови работни места, но тъй като Сърбия като страна и като икономика е изчерпана, единствения път към бъдещето, към поправянето на демографската картина, е отваряне на Сърбия, отваряне на сръбските региони, сръбските местни общности, включително и тези най-изолираните, за да се намери възможност вътре в Европейския съюз, в процеса на европейските интеграции, да привлечем чуждестранни инвестиции. Чуждестранните инвестиции носят нови работни места за местното население, което дава възможност за преживяване не само на заетите, но и на техните семейства което създава перспектива и за следващото поколение. Винаги има две възможности: дали ще запазим населението, което е възможно само със социална перспектива, или хората на Западните Балкани ще дават възможност за растеж на Европейския съюз с това, че ще емигрират в Европейския съюз и там ще осъществяват своето бъдеще. Но социалните последствия от изпразването на части от Европейския съюз, в нашия случай на бъдеща част от Европейския съюз, са ужасяващи и затова на това нещо трябва да се сложи край. От времето когато бе убит Зоран Джинджич, Сърбия направи много в полза на собствената си вреда, така че и тази община не представлява някакво особено изключение. Може би то това при вас, как да кажа, е по-концентрирано и кулминирано по един начин, който, според мен, изисква да се застане пред огледалото и да се постави въпроса, какво всъщност ние правехме през последните десетина години и какво би трябвало да се промени в бъдеще тази нормална перспектива да стане по-добра. Аз искам да затворя този ваш въпрос с моето очакване, че и жителите на Босилеград са европейци и че и те мечтаят за европейска перспектива, но знаете ли, сутрин трябва да се събудите и трябва нещо и да направите. Само мечтите никога не донасят нещо.
-От гледна точка на специален пратеник на Балканите, как ще коментирате получаването на статуса на кандидат на Сърбия за членство в Европейския съюз и кога реално можем да очакваме началото на преговорите?
-Аз не мога и не смея да отговоря на този въпрос, защото Сърбия се кандидатира, и тя трябва да отговори на въпроса кога тя може на себе си и на Европейския съюз да докаже, че е толкова напреднала за да може да тръгне с преговорите. Затова очаквам, че вече в понеделник (на 7 май, т.г. бел. моя) когато бъдат обявени резултатите от изборите, най-отговорните политици да се обърнат един към друг и да направят коалиция от която да бъде формирано едно силно проевропейско правителство, което да направи програма която да се съгласува и имплементира колкото се може по-бързо и колкото се може по-скоро да получи дата и да тръгне с преговорите за членство в Европейския съюз. Някои кандидати говорят за неутралност, но това са ония които сами себе си елиминираха, защото останаха в миналото вместо да тръгнат към бъдещето. Тъй като Сърбия вече е обкръжена от държави членки на Европейския съюз и кандидати и бъдещи кандидати, в този момент Сърбия вече има трима съседи които са пълноправни членове на Европейския съюз, Хърватска която ще стане такава за още някоя година, има до себе си две страни кандидати – Македония и Черна гора и има двама бъдещи кандидати – Босна и Херцеговина и Косово и сега да се мечтае за неутралност, е като Швейцария днес да мечтае да бъде извън Шенген, а отдавна е в Шенген и е част от общия пазар, част от свободното движение на хора, стоки, капитали, услуги и идеи. Значи, дошло е времето, Сърбия, вместо упорито да работи в полза на собствената си вреда, да направи нещо в полза на своето бъдеще. Значи, правителството на Сърбия трябва да отговори на въпроса какво и кога, но аз като подпредседател на делегацията задължена и за Черна гора, дълбоко съм убеден, че Черна гора в 6-ия месец ще тръгне с преговорите, че ще отвори глава 23 – правосъдие и човешки права и ще отвори глава 24 – борба срещу организираната престъпност и корупцията. Сега когато съм тука в Босилеград, няма, няма по-важни глави за Босилеград от човешките права и свободи, правосъдието, правовата държава и борбата срещу организираната престъпност и корупцията, особено това последното.
-Кажете ни, с оглед на това че властите в Сърбия, тия сегашните преди изборите, считат, че Сърбия може за пет години да стане членка на Европейския съюз, дали тия прогнози, според вас, са реални?
-Мен не ме интересува какво те считат, аз трябва да регистрирам това, което те са направили. Сърбия винаги е била смела на думи, но винаги е била слаба в имплементирането на тия свои задължения или заклинания. Аз повече оценявам ония които не са така помпозни, но са реални и крачка по крачка напредват, от ония които митингуват и сърбуват. От това няма полза. Затова бих казал, че това правителство си е свършило работата и трябва да му се отдаде признание, защото все пак успя да изпълни условията за получаване на членство и за решението да тръгне с диалога с Прищина, за което трябваше и мъдрост и политическа смелост и това бе направено, но мисля, че тука то си свърши работата и че ще трябва да изчакаме нова коалиция, ново правителство, което, надявам се, ще бъде по-силно от сегашното и ще бъде в състояние да се докаже по-скоро. Но, самият факт, че Черна гора е отишла толкова напред, че много неща е направила, налага и нормалните очаквания, че най-голямата страна в региона с най-много административни капацитети, с най-голяма икономика, може да го направи, най-напред заради себе си, но не само за себе си, а защото това е добре и за гражданите на тази държава, за всички нейни преки съседи, за целия регион и за Европейския съюз.
-Европейския съюз подразбира правата на малцинствата. Кои са тия европейски стандарти за спазване на правата на малцинствата, защото за тях толкова малко се знае?
-Аз бих казал, че под това се подразбира всичко, но това което е проблем тука в Босилеград е, че българите не се отнасят към българите като българи, значи, пак в полза на собствената си вреда, и аз затова искам топло да препоръчам Конституцията на Сърбия и Закона за защита на малцинствата просто тука да се прочетат и да се имплементират. Затова просто няма причина да се обвинява Белград, а трябва тук, в Босилеград да се погледне българите какво са направили за себе си, че са намалили броя на жителите какъвто е сега. Друго, трябват оперативни решения да се напечатат учебниците преведени на български език, но най-добрия аргумент да се направи такова нещо, е да се запишат цели генерации в българските паралелки. Все докато някой си мисли, че ученето или познаването на българския език, който е официален език на Европейския съюз, е вредно за бъдещето на тия млади генерации, мисля че той живее в Босилеград а не в Европейския съюз.
-А кой според вас трябва да влияе за настояването за спазването на правата на малцинствата в Сърбия – местните власти, неправителствените организации,партиите на националните малцинства?
-Аз мисля, че едно отговорно правителство, имам предвид правителството на Сърбия, трябва да прекрати този хаос който се случва на някои места какъвто е случаят тука, че тук има голяма отговорност и че просто да се игнорира такъв начин на местно (само)управление, което не е управление а самопромоция, или шарифуване, не води до нищо.
-И на края, кое е вашето мото в политиката или вашето жизнено мото?
-Моят основен въпрос е дали и колко в днешния ден съм дал принос светът да стане по-добър. И тъй като имам само един живот, и тъй като имам само мандата който са ми дали моите избиратели, аз трябва нещо да направя и за моите избиратели. И всичко което правя на Западните Балкани смятам че е в интерес и на моите избиратели, защото само напредъка, стабилността, носят нови работни места. Европейската перспектива на Западните балкани е полезна и за моята страна и за моите съграждани. Ако тука нещо тръгне в обратната посока, ако Сърбия и със Сърбия и Босилеград ни избягат в 19 век или във времето на Балканските войни, тогава ние ще бъдем първите които ще трябва да посрещнем бежанците от тия краища. Смятам, че моето историческо предизвикателство е да се опитам да пробудя това което е рационално на тия простори и че във всички тия хора има огромен потенциал който трябва да се активира в собствена полза, а не, повтарям вече трети път, в полза на собствената вреда.
4 май 2012г.
Босилеград
Интервю: Александра Димитрова
