След като паравоенното формирование на Коста Печанац оставя опожареният Босилеград и околните села в руини, а босилеградчани остават без покрив над главата, Народното събрание на Царство България е първото което оказва помощ в размер на един милион лева.
Днес това е история която бе представена в Мраморното фоайе на Народното събрание. Председателят г-жа Наталия Киселова откри фотодокументалната изложба “Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917 г.“. Експозицията е дело на Културно-информационния център „Босилеград“ с автор доц. д-р Ангел Джонев от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките (БАН). Изложбата бе съставена за 100-годишнината от събитията в Босилеградско и вече е е гостувала в старата сграда на Народното събрание. Средствата за изложбата даде българин емигрант от Швеция.
„Изложбата е повод да си припомним съдбата на българите от Западните покрайнини, но и да не забравяме, че във фокуса на работата на Народното събрание трябва да бъдат лицата, които се самоопределят като българи и техните актуални проблеми“, заяви Наталия Киселова. Тя изрази увереност, че парламентарната комисия по политиките за българите в чужбина ще бъде активна не само по темата за Западните покрайнини, но и по проблемите на всички българи зад граница.
Доц. д-р Ангел Джонев посочи, че изложбата показва събитията от 15 и 16 май 1917 г., когато сръбска паравоенна формация, една чета от 250 души, прониква в довоенните предели на Царство България и в резултат на нейното движение през тези селища с живота си се прощават 35 невинни българи, цивилно население, 317 домакинства губят имуществото си, а щетите се изчисляват на около 2,5 млн. тогавашни лева. Българската държава подхожда към този проблем по един нетрадиционен начин – извършено е обезщетяване от Народното събрание, една безвъзмездна помощ със специално законодателство и населението посреща своите първоначални нужди след нанесения удар от четата, разказа той.
Доц. Джонев коментира, че Босилеградският край не за първи път попада във фокуса на сръбската експанзия. Той отбеляза, че след няколко години с окупирането на Босилеградско, на Царибродско, на части от Трънско, Видинско и Кулско се ражда въпросът за Западните български покрайнини. „Един въпрос с вековна история, който ние не трябва да забравяме, не само защото там живеят българи, а защото това е най-живият ни национален въпрос в момента, той е и най-парлив и се нуждае от най-съществена подкрепа“, смята ученият. Доц. Джонев отбеляза, че в този план с колеги от Института за исторически изследвания към БАН, заедно с Института за българския език и Македонския научен институт са подготвили становища, които вчера са огласили пред медиите. Тези становища по категоричен начин защитават българската същност на района, посочи той и връчи на председателя на парламента Наталия Киселова тези становища заедно с книга за прогрома в Босилеграско.
Иван Николов от Културно-информационен център „Босилеград“ изрази благодарността си за подкрепата на българската държава и на българските учени, които са излезли с позиция относно „спекулациите, които денонощно се разпространяват от другата страна на границата срещу България“. Бих се радвал в скоро време да дойдете в Босилеград, там на място за нас е изключително важно да се демонстрира позицията на подкрепа и поддържка, каза той пред председателя на Народното събрание и гостите на изложбата.
На откриването на експозицията днес присъстваха председателят на парламентарната комисия по политиките за българите извън страната Стоян Таслаков („Възраждане“), депутати, представители на Министерството на външните работи и на българите от Западните покрайнини. Изложбата е съставена за 100-годишнината от събитията в Босилеградско и вече е е гостувала в старата сграда на Народното събрание.
