КИЦ Босилеград

За хипертрофираните представи на нещата

Stanimir IlchevИнтервю със Станимир Илчев, български депутат в Европейския парламент от Групата на алианса на либералите и демократите за Европа който придружаваше специалния пратеник за Балканите, словенския евродепутат Йелко Кацин при посещението му в Босилеград на 3-4 май т.г.

Няма логика, българите да изпитват странно любопитство към една или друга сръбска партия защото имат свой собствен и то доста амбициозен дневен ред.

-Г-н Илчев, какво е чувството да се намирате не просто в границата, а отвън границата на Европейския съюз? Какво ще се промени с влизането на Сърбия в Европейския съюз от тая страна на бариерата?

-Чувството е несравнимо. Аз съм бил в много държави, и то не на един континент в света, при това в различни периоди. Така че когато се позовавам на изключително големия букет от чувства които съм изпитвал през годините, смея да твърдя, че чувството да пресечеш българосръбската граница от изток на запад и да влезеш в старите български земи, е несравнимо с нищо. Едно чувство, което предполагам са изпитали само най-добрите поети, писатели или може би музиканти и художници и да го предадат в други форми. И тайната ми надежда е, тази граница да се пресича от все повече и повече български граждани, защото, истина е, че някои от тях имат доста теоретична представа от исторически знания и предполагам, че ще изживеят нещо като катарзис, ако преминат границата на това място на което ние с моя колега Йелко Кацин я преминахме и започнат да общуват с нашите сънародници от Босилеградско. А колкото до европейската перспектива на Сърбия, първо, аз подкрепям тази перспектива. Второ, чрез част от работата ми в Европейския парламент, се опитвам по-скоро да помагам на сръбските ни партньори, отколкото да ги предизвиквам. Така например, те бяха много учудени когато преди половин година, аз най-сериозно предложих да има един текст в заключителния документ на интерпарламентарната среща от Европейския парламент и делегацията на Скупщината на Сърбия, в който да се поощрят връзките между сърбите от Сърбия и Косово. На въпроса нямам ли предвид поощряване на паралелните структури, казах, че нямам изобщо предвид такава идея, структурите са си структури, но хората трябва да общуват свободно и без препяствия помежду си. Ние, българите, свързваме по съвсем естествен път, европейската перспектива на Сърбия с решаването на два фундаментални въпроси: българо-сръбските отношения и издигането им на по високо равнище, и в контекста на българо-сръбските отношения решаване на всички проблеми които измъчват българското общество, българската общност в тези райони за които говориме. Има много митове от миналото, има много рецидиви от политически характер, има още много теми табу които сме длъжни със сръбските ни партньори да изговорим ясно и откровено, независимо че някои от тях са болезнени.

-От позицията ви на евродепутат в Европейския парламент вие сте наясно, че Сърбия трябва да изпълни определени критерии за влизане в Европейския съюз. Един от тях е наболелият напоследък в медиите въпрос с малцинствата. Колко ще продължи процеса на интеграцията на Сърбия и какво ще трябва да изпълни Сърбия по въпроса за малцинствата, дали самата Сърбия трябва да даде правата на малцинствата или малцинствата сами трябва да си ги поискат?

-Има една максима, че етническите, междунационалните отношения се управляват най-трудно. Но от тук пък следва извода, че трябва да се управляват без прекъсване, без паузи, активно и рационално. Ако Сърбия, нейния политически елит, нейните правителства, нейната интелектуална класа, се фокусират върху малцинствените проблеми, може да се постигне огромен напредък. Между другото, от този напредък ще зависи скоростта на интегриране на Сърбия. И общо взето, другите типове проблеми – икономически, финансови, на конкуретноспособността, на правосъдната система, те се управляват след като има национално отговорен начин, но някак си все по-професионално, докато в междуетническите отношения винаги има чувства, винаги има деликатност и тук вече проличава колко зряла е политическата система на една държава. Сръбската политическа система, от една страна, има опит, зрялост, традиция, свои собствени устои. От друга страна, поради скорошното излизане от югославската федерация, тя все още носи на гърба си остатъците от това минало. Аз лично, понякога споря с колегите си от Европейския парламент, че ако, теоретично, оставим Албания на страна, ние всъщност не се занимаваме с никакви западни Балкани, а се занимаваме с постюгославското пространство. Едно пространство което беше наситено с проблеми, наситено с дрязги и специфично регулирано. Със стария тип регулация не може да се върви напред. Ние два дни сме в Босилеград и се натъкваме на тези парадокси. Как от една страна законодателството и Конституцията като основен закон на сръбската държава дава широк диапазон от права, и как от друга страна, тези права не са добре защитени в тяхната цялост, не са финансово осигурени, не са ресурсно осигурени, и много често стават жертва на местни политически колизии които, според мен се подклаждат от сръбския връх. Няма логика, българите, които и без друго не са огромна по своята численост общност, да се изживяват като своеобразни фракции, да изпитват странно любопитство изцяло към една или друга сръбска партия, докато те имат свой собствен и то доста амбициозен дневен ред. От тази гледна точка, трудно е да се прогнозира колко време ще отнеме пълното интегриране на Сърбия в Европейския съюз, но както и колегата Йелцин изтъкна, благоприятен е факта, че съседите на Сърбия, до значителна степен са европеизирани, на първо място Румъния и България наред е и Хърватия. От тази гледна точка, сръбската политическа класа не трябва да поддържа илюзии сред своето общество, а да ги разсейва. Така обществото на Сърбия ще бъде по-подготвено за интегрирането с Европейския съюз. Ние, в България вече имаме известен опит, и трябва да ви кажа че никак не е лесно, първо да се приемат, и след това да се живее според стандартите на Европейския съюз. Ако една политическа класа не подготви своя народ за общия живот в европейския дом, тя винаги ще бъде в дълг към своя собствен народ. Още нещо искам да кажа накрая. Опитвам се като евродепутат на сръбските партньори, политици, където имам среща с тях, и на хора с други националности, не става дума когато говорим за българското малцинство, за хора които са се преселили, или за хора които са се обособили, по някакъв културен или лингвистичен принцип. Става дума за част от един народ и от една държава, останала извън пределите на тази държава, поради драматичните игри на историята. поради такова начертаване на картите поради които са останали живи части от един народ извън неговите държавни граници. Това е несравнимо с всички други видове малцинства. Трябва да правим строга разлика между етническо малцинство и национално малцинство. Етническото малцинство може да има общност с неговия етнос в дълбините на историята и никога да не е живяло заедно с основния етнос. Какъвто е случая с татари, с гагаузи, с българските турци ако щете, но българите от Босилеград, които както се казва, до вчера са живели с другите осем милиона българи, изграждали са обща българска държава, споделят общи ценности и духовни традиции. За това те трябва да бъдат обгрижвани много по-внимателно. Заявявал съм го неведнъж на сръбските колеги, че не е въпроса ние политиците да се разберем, а народите ни да имат доверие. Дори съм им казвал, буневците и власите нямат буневска или влашка държава, а българите в Босилеград имат българска държава където българския народ ще се произнесе в полза или във вреда на вашето членство. И тука е излишно да говорим, ама вие вето ли имате предвид да наложи България някой ден или не. Не, нямаме предвид вето, имаме предвид осем милиона българи да уважават сръбската държава и да я подкрепят, защото сръбската държава уважава нашите сънародници в своите предели.

-А как ще коментирате решението на Общинската избирателна комисия, потвърдено и от Републиканската избирателна комисия да не признае статуса на единствената малцинствена партия Демократичен съюз на българите на местните избори? Това не е ли на практика неспазване на неприкосновените права на българите?

-Мисля, че това е някаква свръхзагриженост, за едва ли не, спокойствието в региона. Може би някой в Белград си мисли, че това е прелюдия към демонтаж на досегашното статукво. Според мен, това са хипертрофирани представи за нещата. Мисля, че както вие ми задавате въпроса, това е отклонение от един универсален демократичен стандарт. Между другото да се пречи на една малцинствена общност да следва своите цели и естествените направления на своя живот, не е добре за мнозинството. Обикновено в такива случаи малцинствената общност се капсулира, развива интровертно самосъзнание и в един момент то търси отдушник. Ако сръбските власти разбират това, те ще се откажат от политиката на натиск. Аз се надявам да бъде преосмислено отношението към Демократичния съюз на българите, както и поведението към Културно-информационния център и към всеки един активист на българската общност. Това от което страдаме ние тук на Балканите, в Европа отдавна е изживяно. Там хората са много по-толерантни и то не само на книга. Аз се учудвам, когато ми се разказват епизоди от ежедневието на границата, какви проверки се правят извън всякакви правилници и изисквания, как се злоупотребява с това, че се преминава една граница. Има една цяла глава, която сръбските власти ще отворят и ще видят, че трябва да преговарят много отговорно за свободното движение на хора и капитали, но също така и за свободното движение на идеи и на информация. В днешно време да се навлиза в тая светая светих на индивида и на общностите, не е приемливо в модерна Европа и нашите сръбски колеги много скоро ще се изправят лице в лице с тази обективна истина.

-И за финал, вашето послание към гражданите на Босилеград?

-Моето послание е да бъдат сплотени, да бъдат обединени. Да намерят вътрешни сили да преодолеят естествено поникващите понякога противоречия и търкания. Заедно да си помогнат и да развият едно самосъзнание което ще ги направи по-значими. Гражданите на Босилеград трябва да увеличат своята обществено-политическа тежест в общински, регионален и в общорепубликански мащаб. От тях зависи, как другите, по-отдалечени райони на Сърбия ще почнат да гледат на тях. Не като на някакъв досаден елемент, който няма как да се реши, а като на един градивен елемент който е интегрална част от модерната сръбска държава. Ние трябва да мислим за това че тези административни граници, един ден просто ще бъдат чертички върху картата. Те ще се преминават с лекота, както днес в някои райони се преминават със 100 километра в час. Така ще стане с тази граница. От географско-икономическа гледна точка, това е един много голям регион, подобен на Родопско-беломорския. Или на Добруджанско-черноморския. Или на Черноморско-карпатския. Тук ние трябва да говорим за Босилеград, като естествено ядро на големия регион който се простира вероятно от Ниш до Кюстендил, на север до връх Ком и на юг – до македонската граница. Този регион заслужава да заживее един пълноценен икономически живот, хората да постигнат пълна еманципация, и да изпитат удоволствие от тези промени, а не както сега – тревога и мъчителни въпроси.

Интервюто взе Александра Димитрова
Босилеград, 04. 05. 2012

КИЦ Босилеград

КИЦ Босилеград

КИЦ Босилеград

Latest posts by КИЦ Босилеград (see all)