Доц. Ангел Джонев за изданието „Западните български покрайнини – история и перспективи“: Говорим за около 10 века история
Съвместното издание „Западните български покрайнини – история и перспективи“ съдържа 24 статии на учени, преподаватели и общественици от Република България и Република Сърбия, предимно българи от Западните покрайнини, доклади от проведената конференция във връзка 100-годишнината от организираното освободително движение на българите в Западните покрайнини.
Сборникът е интересен с това, че обхваща освен исторически, но и аспекти, които касаят и перспективите на българите от Западните покрайнини. Това каза доц. Ангел Джонев от Научния институт „Западни покрайнини“ в предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС.
„Тематичният обхват е доста широк. Започваме със заглавия от средновековието, за да завършим буквално в наше време. Говорим за около 10 века история, като колегите са се постарали да дадат своите мнения и да покажат едно високо ниво. И днес района на Босилеградско, Трънско, Царибродско са с преобладаващо българско население, въпреки че то съществено намалява, и това са едни от аспектите, които са включени в тематичния сборник,“ посочи той, като в сборника се разглежда и темата за юридическите възможности за преразглеждането на статута на Западните покрайнини.
По думите му перспективите пред българите от Западните покрайнини с оглед политическата ситуация там, като продължават да се наблюдават процеси на перфидна асимилация, която е допълнена с „много пълзящи опити да се накара българското население в Западните покрайнини да се волеизлее като шопи или торлаци“. Икономиката в тези райони е почти несъществуваща, като общините са основната част от работодателите. „Отделно да не говорим за образователната система, да не говорим за културата, която е пречупена през сръбската доктрина. Демографската картина на места е направо катастрофална. Забелязва се процес на постепенно намаляване на българите с един много близък край, в рамките на няколко десетилетия, ако не се вземат съответните мерки.“
Доц. Джонев посочи като дефект на българската политика незаинтересоваността на държавата към тези райони. „Като цяло ни липсва план. Липсва ни това, което е основно, именно една доктрина, която да бъде в рамките на няколко десетилетия за бъдещето на българите от Западните покрайнини,“ категоричен е той, като според него тук е и мястото на научните форуми да се подготви такъв документ – Стратегия на развитие на Западните покрайнини, който да се предложи на управляващите в България. „Изготвянето на една подобна концепция, считам, че е по силите на българската научна мисъл и на членовете на Научния институт „Западни покрайнини“. Въпросът е след това доколко подобен документ ще бъде приложен на практика,“ заключи той.
Соня Събчева
