Стартирането на първата покана за проектни концепции по Териториалната стратегия от Програмата Интеррег (VI-A) България Сърбия 2021-2027 и нейният фокус към възстановяване, опазване и експозиция на обекти на културното наследство, е идеален шанс за конципирането на едно проектно предложение за реставрация на черквата „Св. Троица“ в село Извор, на първото килийно училище в Краището и старите къщи от края на 19 и началото на 20 век в центъра на селото.
Ако целта на поканата е да подкрепи проектни идеи които рационализират използването на туристическите ресурси и практиките за трансграничен туристически маркетинг, реставрация, опазване и експониране на обекти на културното наследство, то какво по-добро предложение от това да се положат максимални усилия, да се възстановят все още запазените исторически обекти в Извор и да се превърнат от развалини в атрактивна туристическа дестинация в трансграничен контекст в непосредствена близост до сръбско-българската граница.
Общият бюджет на поканата е 8 529 412 евро. Крайният срок за подаване на концепциите е 15 август 2025 г.
Нека отново да припомним.
Изворската черква, „Св. Троица“ е строена 1832/34 година когато Извор е все още в Османската империя и със специално разрешение на Султан Махмуд хан II и „върховния мюфтия шейх-юл-ислям, достойният и високоучен богослов-юрист Меки заде Мевляне Мустафа Асим“ които през 1833г. издават Тугра – разрешително за построяване на Изворската черква, запазена и до днес. Внушителна по своите размери и архитектура, черквата е построена с усилията и средствата на местното население от двете страни на сегашната граница и под ръководството на дебърския майстор Коста Дамянов. Иконите на олтара и стенописите са на Захари Зограф и учениците на неговата Самоковска иконописна школа. Черквата има много добра акустика и е подходяща за изпълнение на концерти.
По същото време в Извор е построено и първото килийно училище в Краището. От тука започва Възраждането и просвещението на областта която за няколко десетилетия достига високо ниво на грамотност и просвета.
Къщите в центъра на селото са оригинални по своята архитектура и отразяват културата и материалните възможности на по-заможната част на хората от Краището след освобождението от Турско робство.
В днешно време, реставрирането и реконструкцията на споменатите обекти и превръщането на Извор в туристическа дестинация, с оглед на близостта на София и привлекателните туристически обекти с висока посещаемост от българска страна, какъвто например е Земенския манастир, старите черкви в Босилеградска и Сурдулишка община, каквито са манастирът в Паля, черквата в с. Божица, черквата в Лисина и др. както и близостта на Власинския туристически комплекс, би могло значително да увеличи туристическият поток от двете страни на границата, да доведе до необходимостта от откриването на нов Гранично-пропускателен пункт в местността „Славчето“, модернизирането на пътя Босилеград – Трекляно, Кюстендил – Босилеград – Власина и икономическо възстановяване на района на Извор и Босилеград.
Туристическият интерес за посещаване на черквата „Св. Троица“ в с. Извор и сега не е малък, особено сред почитателите на религиозния туризъм от България. Тъжният изглед на днешен Извор, лошите пътища, липсата на качествени ресторантски и хотелски капацитети които да могат да посрещат и обслужват туристите, липсата на реклама и маркетинг, са причините поради които туристическия интерес неможе да се увеличи и да доведе до икономическо съживяване на района.
Програмата Интеррег (VI-A) България Сърбия 2021-2027, по принцип е европейска инвестиция в бъдещите европейски сръбско-български отношения. Общата религия, общата история по време на Турското робство, обектите с историческо значение, географските предимства, съществуващия туристически интерес, икономическата устойчивост и все още девствено чистата природа са предпоставките върху които може да се концептуализира, изработи и изпълни един европейски трансграничен проект който в перспектива би могъл да възроди община Босилеград от сръбска и община Трекляно от българска страна.
Какви пречки може да срещне реализацията на една такава идея?
Първо, реализацията на един европейски трансграничен проект между България, членка на ЕС, и Сърбия която няма ясна външно-политическа ориентация и има нагласени евро-скептични настроения, може да застраши реализацията не само на проекта за Извор, но и на цялата Програма Интеррег (VI-A) България Сърбия 2021-2027.
Второ, черквата „Св. Троица“ се води собственост на Сръбската православна църква и ако се имат предвид нейните антибългарски и антиевропейски настроения, трудно бихме могли да си представим, че тя би могла да бъде привлечена за участие в един такъв европейски трансграничен проект.
И трето, кандидатстването и евентуалното изпълнение на един такъв европейски трансграничен проект, е немислимо без участието на местната власт и съответните нейни административни разрешения. Трудно ми е да повярвам, че община Босилеград разполага с адмистративен капацитет за управление и реализация на такъв вид проекти. С малко повече добра воля и помощ отвън, това би могло да се преодолее. По-големият проблем е, че и тя е част от сръбската управляваща партия и следователно е обременена със същите антиевропейски и антибългарски нагласи. Не бива да се забравя и близостта й със Сръбската православна църква като основна опора на антиевропейската и антибългарска политика.
Трябват огромни усилия от българска страна и то на най-високо ниво за да се убеди сръбската страна за активно участие в един такъв проект. Дори и тогава крайният изход е неизвестен. И именно затова сме на път, да пропуснем поредният европейски шанс за спасяването на Босилеградска община, европеизиране на Ньойската граница и спиране на емиграционния поток.
Предвидените европейски средства най-вероятно отново ще ни прескочат и ще отидат във вътрешността на Сърбия, съответно на България и най-вероятно ще бъдат похарчени за уреждане на еко-пътеки, вело-алеи и печатене на непотребни книжлета със снимки, флашки и тениски.
