Министерството на вътрешните работи на Р. Сърбия – Управлението на Гранична полиция на Гранично-пропускателния пункт „Рибарци“, отказа на 11 август да пусне в Р. Сърбия д-р Валентин Янев който заедно с Димитър Куманов пред Сдружение „Балканка“, е пътувал за среща с представители на Бюрото на Бернската конвенция от Страсбур, пристигнали в Босилеград за проверка на фактите и аргументите в жалбите на неправителствени организации които се оплакват от замърсяване на околната среда, вследствие на рудодобивни дейности в района на мините в Босилеградските села Караманица и Мусул и в района на Хомолските планини в община Жагубица и ждрелото на река Млава в Източна Сърбия.
От издадения документ с който се отказва влизането на д-р Янев в Сърбия не е ясно дали става дума за еднократен или по-дълъг отказ за влизане в Сърбия. Мотивът за отказа е още по-абсурден: „негативна преценка от риск за сигурност“!?
Какво точно е имал предвид съответния орган взел решението за отказа да пусне д-р Янев да влезне в Сърбия, не е много ясно.
Защо да има „риск за националната сигурност“ от прилагането на една международна европейска конвенция подписана от самата Сърбия? По тая логика и държавните представители на Р. Сърбия които са подписали Бернската конвенция са изложили страната на риск за сигурността й? Защо само д-р Янев, и другите еко-активисти да са виновни за това, че настояват да се прилагат разпоредбите на Бернската конвенция, отнасящи се защита на околната среда, почвата и водите, съответно за живота и здравето на хората?
Нека да припомним, че Международния Трибунал за Правата на Природата през март 2026 осъди Правителството на Сърбия и Dundee Precious Metals за пряко и косвено нарушаване на Правата на Природата в района на Хомолските планини.
Бернската конвенция за защита на европейските диви видове животни и растения и техните местообитания, е задължителен международно-правен инструмент за защита на природата в Европа и някои държави в Африка. Потписали са я 51 държави сред които и Сърбия. Тя има Постоянен комитет който заседава един път годишно и Бюро със седалище в Страсбур. Нейната цел е опазване на дивата флора и фауна и техните местообитания както и насърчаване на европейското сътрудничество в тази област. Акцентира се върху необходимостта от защита на застрашените видове животни и растения и техните местообитания включително и миграционните видове.
Ако Сърбия вече е потписала Бернската конвенция и е поела ангажимент да следва европейската политика за защита на редките и застрашени животински видове и техните местообитания включително и в районите на мините за олово и цинк в селата Караманица и Мусул, тя трябваше много внимателно да се отнася към исканията за откриване на нови и разширяване на стари минни находища за цветни метали и провеждане на сондажни дейности за изследване на цветни метали на територията на цялата община. И не биваше да допуска припокриване на районите които едновременно са обявени за местообитания на защитени видове животни и растения и да допуска върху тях да се провеждат рудодобивни и изследователски дейности!? Да не говорим за трайните увреждания на околната среда и водите заради изливането на замърсените флотационни води от мините и безконтролното изграждане на мини ВЕЦ-ове които направо унищожават всички видове животни и растения в планинските рекички и Драговищица.
Освен всичко това, проблемът има и трансгранични измерения и навлиза дълбоко в междудържавните отношения с България, Македония и Гърция. Река Драговищица е част от водосбора на река Струма и нейното замърсяване замърсява всичко по нейното течение до Егейско море.
Ако има някакъв „риск за сигурност“, то става дума само за личната сигурност на д-р Янев, Димитър Куманов, местни еко-активисти и екипа на БНТ които през 2022г., по най-дивашки начин бяха нападнати с камъни в Караманица. Сръбския съд и след четири години още не се произнел окончателно по този казус. Това е стинския „риск за сигурността“ на който сме подложени всички ние – хора, реки, животни и растения които все още се подвизаваме на територията на Босилеградско.
Иван Николов
