КИЦ Босилеград

94 след Ньой – агонията продължава

Уважаеми дами и господа,
Братя и сестри от двете страни на границата,
Скъпи гости,

На 27 ноември 1919 година, преди 94 години, в Парижкото предградие Ньой е подписан Ньойския диктат с който сме предадени на Държавата на сърби, хървати и словенци. Тази дата е отправната точка на нашата историческа борба и ние днес сме принудени да си спомним за нея. Не за да се върнем в миналото, а за да разберем настоящето и да намерим път към бъдещето. Защото там, в Ньойския дворец е генезиса на нашите проблеми, историята на болестта която бавно, но сигурно ни унищожава.

И пак припомням: в навечерието на подписването на този диктат, тук, в центъра на Босилеград, на 15 октомври 1919 година е проведен митинг, на който 15 000 наши деди и прадеди са гласували резолюция против решението на Версайлската конференция. Думите, които те тогава са изпратили на Лойд Джордж и Клемансо, със същото основание могат да бъдат подписани и изпратени и днес като послание на европейските миротворци които се мъчат да поправят грешките и престъпленията от Версайл.

В тази резолюция от преди 94 години нашите предци са казали: „Протестираме против чудовищния метод да се късат скъпи кътове от нашето отечество, да се хвърлят в страшна мизерия и да се предават на мъчителна стопанска агония. Високи и непроходими планини ни делят от населените центрове в моравската долина, а от естествените центрове на нашата родина ще ни раздели сега черната бразда на новата граница, израз на пъклена гавра с правото, истината и свободата. Протестираме с жар, защото тези решения, след като отбягват болезнено истината, ни дават възможност да видим колко много сме се мамили, като сме разчитали на мощното слово на великите в своята история и култура народи. Не молим за милост, защото сме вече убедени, че тя е умряла в сърцата на силните, а със стиснати зъби и осенени от черните знамена се кълнем пред лицето на демокрациите от Стария и Новия светове, че сме решени да загинем вървейки твърдо към нашата Голгота, презипълнени с още по-силна вяра в неизпълнените и предвечни истини за свобода и висша правда, които ще надживеят амбициите на личности и народи”.

Под тия думи стоят подписите на старите босилеградски фамилии Данев, Иванчов, Захариев, Янев, Раденков и Спасов.

Ньойския диктат не е никакъв мирен договор, а акт на отмъщение, наказание и унижение на българският народ. С него бе посято семето на Втората световна война и семето на гражданската война в бивша Югославия. Материалните разорения и жертвите бяха ужасни, но Версайлската система от договори върху която бе поставено устройството на Европа се срина. Сринаха се и държавите създадени с Версайлската система от договори. Останаха само тежки последствия в икономиката, съзнанието и душите на хората.
Днес Ньойския договор и цялата Версайлска система от договори са отречени от времето. Той противоречи на съвременните европейски принципи и ценности за правата на човека и правата на малцинствата. Свободна и обединена Европа не може да се гради от окупирани и поробени народи. Демокрацията не може да се гради върху страхът и насилието.

След 94 години, нас ни стопиха от 120 хиляди на 18 000 души. Само за последните 10 години в „демократична Сърбия” сме намалели с 9,3%. Без икономика, без инфраструктура, изолирани отвсякъде, подложени на жестока асимилационна политика убиваща българското ни самосъзнание и нарушаване на общоприетите човешки и малцинствени права. Но ние никога, докато ни има, няма да престанем да се борим за отнетата свобода и погазеното човешко достойнство.

И днес, на тая трагична за българския народ дата, ние призоваваме българските държавници и политици най-после да заживеят с европейско и преди всичко с българско национално самочувствие и да проявят грижа към сънародниците си зад граница, не само защото това е техен морален дълг, а защото това е наш общ национален интерес.

Тази година ние в преки разговори с вицепрезидентът на България г-жа Маргарита Попова, служебния премиер на България Марин Райков и сръбският премиер Ивица Дачич поставихме исканията около които се обединихме 15 неправителствени организации и политически партии на българите в Западните покрайнини.

Получихме само обещания. Бе казано, че пътят на Сърбия към Европа води през Босилеград и Цариброд. Президентът на Сърбия Томислав Николич на 18 септември в София каза: “Ще посветим особено внимание на тези общини, в които живеят българи. Веднага ще се включим в отпечатването на учебници по български и ще обновим българските паметници, които съществуват на територията на Сърбия..”

Премиерът на Сърбия Ивица Дачич на 03 октомври в Белград каза: „Правителството на Сърбия ще настоява да подобри икономическото развитие, образованието, информирането, издателската дейност и защитата на културното наследство на българите в Сърбия”.

За съжаление, днес, на годишнината от Ньойския договор, ние можем само да констатираме:

-Вместо обучение на майчин български език, закриване на български паралелки;
-Вместо превод на учебници от сръбски на български език, лицемерно хленчене за пари;
-Вместо възстановяване на български войнишки паметници, призовки и разследвания на нашия съгражданин Димитър Димитров за това, че поддържа и възстановява такива паметници;
-Вместо информиране на български език, бе прекратен цифровия сигнал на българската телевизия;
-Вместо облекчаване, ново усложняване на процедурата за българско гражданство;
-Вместо реституция на имотите на нашите бежанци, безкрайни административни процедури;
-Вместо рехабилитация на политическите затворници, също безкрайни и безрезултатни съдебни процедури;
-Вместо отваряне и либерализиране, още по-плътно затваряне на границата за свободно движение на хора, стоки, услуги, идеи и капитали;
-Вместо свобода и демокрация, партийна диктатура на национал-социалистически партии които налагат властта си използвайки страховете от миналото.

Уважаеми сънародници, ние нямаме нужда от лицемерни и неискрени политически обещания.

Ако през 1919 година българските държавници са били принудени да ни жертват за да спасят България от окупация, ако през 1948 година отново сме жертвали в името на комунизма и интернационализма, днес те трябва да използват всички европейски механизми за да защитят правата ни и да ни създадат нормални условия за живот. Това е пътят и за нови, искрени и честни българо-сръбски добросъседски отношения.
Въпреки добрите пожелания, въпреки европейската риторика на сръбските и българските държавници и политици, ние все още сме подложени на същата асимилационна политика която постепенно, но сигурно ни опустошава.

Безсмислено и недопустимо е днес, в цивилизована Европа, да спорим трябва ли или не трябва да учим на български език, трябва ли или не трябва да слушаме Божието слово на български език, трябва ли или не трябва свободно да минаваме границата, трябва ли или не трябва да искаме имотите си отнети с Ньойския договор, дали сме, или не сме част от българската нация, история и култура.

И накрая, искам ясно да кажа, че нашата борба за спазване на националните ни и граждански права и свободи не е насочена срещу никого и с нищо не застрашава сръбските национални интереси. Напротив, от нашето положение зависи европейския образ на Сърбия и кандидатурата й за членство в ЕС. От кандидатурата на Сърбия в ЕС зависи и нашата съдба. Неуместни са всички подозрения и съмнения, излишна е войната на държавните институции срещу нас, излишни са и вредни за нас и за Сърбия и тия полицейски демонстрации – ние никого не застрашаваме. Напротив, това което искаме и за което се борим е еднакво полезно, за нас, за Сърбия, за България и Европа.

В това име призовавам гражданите от двете страни на границата да обединим усилията си около една справедлива кауза, за да ни има и за да няма граници които ни разделят. Да припомним на българските политици че извън дневния ред за офшорките, за олигарсите, за протестите и контрапротестите, има и друг дневен ред – за защита на правата и интересите на българския народ.

Босилеград, 27.11. 2013г.