По повод 151 години от обесването на Апостола, Културно-информационен център „Босилеград, Дирекция „Култура“ към Столична община и Граждански комитет „Западни покрайнини“, на 19 февруари в 13,00 часа, проведоха поклонение пред паметника на Левски с внушително представителство на български държавни институции, български организации и граждани от България и Босилеград.
Специално за събитието от София дойдоха и положиха венци и цветя на паметника на Лески в Босилеград представители на Президентството, Народното събрание – представители на парламентарните групи „БСП за България“ и „Има такъв народ“, Посолството и Генералното консулство на Р България в Сърбия, Изпълнителната агенция за българите в чужбина, кмета на община Кюстендил, Адвокатска колегия Кюстендил, общинските организации на ВМРО в Кюстендил и Дупница, Сдружение „Родолюбие и отечествознание“, група местни граждани и ученици от основното училище в Босилеград.
Художествена програма – стихове от Вазов за Левски рецитира актьорът Мариус Донкин, български родолюбиви песни изпълниха певци от вокална формация „Българи“.
Слова изнесоха председателят на КИЦ „Босилеград“ Иван Николов, г-жа Милена Димитрова от името на вицепрезидента на Р. България г-жа Илияна Йотова, Генералният консул на Р. България в Ниш г-н Димитър Цанев, кмета на Кюстендил г-н Огнян Атанасов и председателя на Граждански комитет „Западни покрайнини“ проф. Лозан Митев.
Освен за значението, името и делото на Левски, говорителите изразиха подкрепата си към българите в Западните покрайнини и специално към българските организации в Босилеград.
Председателят на КИЦ „Босилеград“ Иван Николов поздрави гостите и подчерта, че присъствието на българските държавни преставители и обществени организации е „не просто отдаване на почит на Левски, а свидетелство за солидарност и съпричастност към българите в Западните български покрайнини“ и продължи:
„Век и половина безсмъртие е доказателство, че Левски е не само национална, но и световна величина – гордост за всички българи независимо къде се намираме. Идеологията на Левски изповядва универсалните идеи на европейската цивилизация в годините на най-жестокото робство, когато всеки порив за свобода, за независимост, за изразяване на достойнство, е бил наказван със смърт.
144 са паметниците на Левски в България и 24 сред българските общности по целия свят – от Приднестровието до Аржентина. Пред тия паметници днес свеждаме глави и отдаваме почит на човека който по примера на Исус Христос на разпятието, увисна на бесилото съзнателно жертвайки живота си в името на свободата, народовластието, справедливостта, патриотизма и човеколюбието. Пет години след саможертвата му, България е освободена, но заветите на Левски и до днес не можем да ги постигнем.
Силите на тиранията и злото и днес вилнеят не само у нас, но и по целия свят и застрашават не само човечеството, но и живота на планетата.
В дните когато се покланяме пред саможертвата на Левски, нека отново да препрочетем неговите завети и следвайки неговия светъл пример нека да се загледаме в себе си и да се пречистим от злото което напира от всякъде. Много са лицемерите които злоупотребяват с името и идеалите на Левски. Да се покланяш пред паметника му, да бъдеш негов истински почитател и последовател, трябва да си осъзнал неговата величина.
Издигайки образа на Левски в Босилеград с подкрепата на България, родолюбиви българи и българската общественост, ние искахме не само да овековечим името и делото на Левски в нашия град, а и да си поставим морален коректив с който да се съизмерваме и сравняваме. И именно тук пред неговия образ си проличаха истинските почитатели и последователи, но и тираните, нагаждачите, страхливците и робите по душа.
Днес живеем в трудни и сложни времена. Огромна част от трудностите ни идват от това, че не разбрахме и не усвоихме заветите и идеалите на Левски. В годините на робството той беше казал: „да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили“.
Днес, когато българите, заедно с другите европейски народи, сме равноправни членове на Европейския съюз ние, точно обратното, сме разделени и противопоставени, пилеем силите си в безсмислени вътрешни противоборства, а нашите съграждани напускат родината за която Левски умря и търсят по-добри места за живот в чужбина.
Не на това ни учи Левски. Трябва да се върнем към корените.
Отново да преосмислим толкова простите и толкова недостижими истини че: „Народната работа стои над всичко. На такива хора дай работата, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни. Трябва да се съветваме един други и да се слушаме, да избягваме даже и най-малка гордост, да не присвояваме за себе си нищо. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди – както българинът, така и турчинът. Ще имаме едно знаме на което ще пише „Свята и чиста република“. Вчера каквото сме говорили и писали, трябва и днес да го имаме пред очи, да не ни се смеят хората в работите утре. Времето е в нас и ний сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме. Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност. На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката. Кажи ти мойте, и аз твоите кривици, па да се поправим и всички да вървим заедно. Историята ни няма да прикачи заслугите ми другиму“.
Заветите на Левски с още по-голяма сила важат за нас, които по стечение на обстоятелствата останахме извън границите на България. Те се отнасят с еднаква сила и за нас, и за враговете ни и трябва да ни стреснат всички. Да ни накарат отново да препрочетем и преосмислим миналото си, за да сме по-наясно с бъдещето.
Да ни накарат най-после да се засрамим и да престанем с двуличието и лицемерието – едновременно да почитаме Левски като символ на свободата и символите за идеологическите фалшификации за „освобождението на Босилеград от българската фашистка окупация“. Да живеем на улици с имената на авторите на македонизацията на Пиринския край и на „Кървавия Божич”– Тито и Георги Димитров. Да гледаме как журналистите и екоактивистите ги гонят с камъни, как се правят обиски за български книги, как се ругае българското слово и българската памет.
И накрая, но не на последно място, нека и българските управници днес да си зададат въпроса, какво би им казал Левски за политиката на България към българските общности в чужбина“.
Поклонението мина спокойно, без напрежение и провокации.
