За събитието сециално от Белград пристигна посланика на България в Сърбия н.пр. Радко Влайков със сътрудниците си.
Партньор и съорганизатор на събитието бе Столична община в лицето на Ирина Михайлова-Петлешкова – главен експерт в Дирекция „Култура“. С нея пристигна вокален квартет „Славей“. От Кюстендил също пристигнаха представители на Регионалния музей, както и представители на Граждански комитет „Западни покрайнини“ от София.
Във встъпителното си слово председателят на КИЦ „Босилеград“ Иван Николов поздрави гостите и гражданите на Босилеград и говори за значението на 3 март за опазването на националното самосъзнание на българите и историята на отблелязването на 3 март в КИЦ Босилеград, след което даде думата на посланик Радко Влайков.
Посланик Влайков започна изказването си с думите: ”Мъка ми е да гледам тази черна възпоменателната плоча в помещенията на КИЦ-а за жертвите на Босилеградския погром, вместо да е сложена на мястото, което й принадлежи“ и в продължение добави, че въпреки упреците, „важни са малките стъпки, които правим години наред за да може всеки българин в Босилеград, Цариброд, Ниш, Иваново, Панчево или където и да е в Сърбия, да се чувства свободен и достоен гражданин“ . В този смисъл, той подчерта важността на първата стъпка към възстановяването на името на община Цариброд и записването на женските фамилни имена по българската именна система и според българската книжовна норма.
В продължение, историк Ангел Джонев изнесе лекция за Освобождението от Турско робство и в заключение каза, че от 3 март 1878 г. в Сан Стефано, Българската държава си има своето ново начало. „Така се ражда едноименният идеал, митологизиран и пренебрегван. Но в него доминира мисията на освобождението, маркираща края на петвековната десподско-тиранска система, заменена с амбициозното изграждане на национална държава. Той си остава идеалът за обединението на българската нацията в една суверенна територия. И вече десетилетия има статута на национален празник на Република България“.
В емоционалното си слово проф. Лозан Митев в качеството си на председател на Граждански комимет „Западни покрайнини“ подчерта, че 3 март е дата, която трябва да отбелязва не само България, но и всички христянски народи на Балканите, защото това е било „свещена война“, на християнството срещу исляма и защото всички православни народи на Балканите за поробителите са били само рая. Новото решение е да измием позора на омразата която след Освобождението обладава българи и сърби.
Квартет „Славеите“ на Надка Караджова изпълни прекрасни български патриотични и популярни народни песни.
За събитието сециално от Белград пристигна посланика на България в Сърбия н.пр. Радко Влайков със сътрудниците си.
Партньор и съорганизатор на събитието бе Столична община в лицето на Ирина Михайлова-Петлешкова – главен експерт в Дирекция „Култура“. С нея пристигна вокален квартет „Славей“. От Кюстендил също пристигнаха представители на Регионалния музей, както и представители на Граждански комитет „Западни покрайнини“ от София.
Във встъпителното си слово председателят на КИЦ „Босилеград“ Иван Николов поздрави гостите и гражданите на Босилеград и говори за значението на 3 март за опазването на националното самосъзнание на българите и историята на отблелязването на 3 март в КИЦ Босилеград, след което даде думата на посланик Радко Влайков.
Посланик Влайков започна изказването си с думите: ”Мъка ми е да гледам тази черна възпоменателната плоча в помещенията на КИЦ-а за жертвите на Босилеградския погром, вместо да е сложена на мястото, което й принадлежи“ и в продължение добави, че въпреки упреците, „важни са малките стъпки, които правим години наред за да може всеки българин в Босилеград, Цариброд, Ниш, Иваново, Панчево или където и да е в Сърбия, да се чувства свободен и достоен гражданин“ . В този смисъл, той подчерта важността на първата стъпка към възстановяването на името на община Цариброд и записването на женските фамилни имена по българската именна система и според българската книжовна норма.
В продължение, историк Ангел Джонев изнесе лекция за Освобождението от Турско робство и в заключение каза, че от 3 март 1878 г. в Сан Стефано, Българската държава си има своето ново начало. „Така се ражда едноименният идеал, митологизиран и пренебрегван. Но в него доминира мисията на освобождението, маркираща края на петвековната десподско-тиранска система, заменена с амбициозното изграждане на национална държава. Той си остава идеалът за обединението на българската нацията в една суверенна територия. И вече десетилетия има статута на национален празник на Република България“.
В емоционалното си слово проф. Лозан Митев в качеството си на председател на Граждански комимет „Западни покрайнини“ подчерта, че 3 март е дата, която трябва да отбелязва не само България, но и всички христянски народи на Балканите, защото това е било „свещена война“, на християнството срещу исляма и защото всички православни народи на Балканите за поробителите са били само рая. Новото решение е да измием позора на омразата която след Освобождението обладава българи и сърби.
Квартет „Славеите“ на Надка Караджова изпълни прекрасни български патриотични и популярни народни песни.
