Новини

Становище на Граждански комитет „Западни покрайнини“

Относно хуманитарната акция на лекарите в Босилеград осуетена от местните власти в Босилеград на 10 ноември 2017 г.

Организирането на предклинични консултативни прегледи на Българското население в Босилеградско от тримата лекари на 10 ноември 2017 г. се извършва по инициатива на д-р Валентин Янев и е част от постоянно провежданите благотворителни и хуманитарни инициативи от Културно-информационния център на Българското национално малцинство в Босилеград от началото на неговото съществуване – 1998 г. Причините и нуждата от провеждането на такива акции се налагат от все по-влошаващото се положение на Българите в Западните покрайнини в социално, финансово, здравно, културно, образователно отношение довело не само до влошаване на хуманитарното положение в Западните покрайнини, но и до масово бягство на населението от тези области – Босилеградско и Царибродско в България и Европа през последните две години. Здравните проблеми на местното население представляват само едно от лицата на тази хуманитарна криза и демографската катастрофа, на която е подложено Българското население в Република Сърбия. Не случайно заместник министър председателката на Сърбия Зорана Михайлович на 14 април 2016 г. окачестви ужасното положение в града и околностите наричайки Босилеград гето, а впоследствие медии определиха произвола в управлението на общината там като Средновековно феодално княжество.

Нуждата от покана на лекари за осъществяване на консултативни прегледи на место в Босилеград се основа на невъзможността на местните медицински власти да осигурят специализирани медицински прегледи в Здравния дом на Босилеград и поради крайно тежкото материално състояние на голяма част от местното население, което няма финансови възможности и не може да посети най-близките медицински центрове в Сърбия-град Враня на около 70 км път през планината и медицинските центрове в България – Кюстендил, София.

Извършването на лекарската акция се осъществява в нарушения на административните правила за такава дейност, за които нашите лекари не са известени и в тази връзка те, както и КИЦ Босилеград, с подкрепата на представители на Българското общество ще поемат своите отговорности в знак на разбиране и уважение към правовия ред и изискванията на Република Сърбия в тази насока. Този случай, разбира се, ще даде основания при следващите акции, които ще бъдат организирани от КИЦ и Български лекари, да се търси конструктивното сътрудничество и улеснения от страна на Медицинския инспекторат в град Ниш и Здравния дом в Босилеград, за да се освобождават нашите лекари от всякакви странични формални административни действия на място и да могат като доброволци да се занимават единствено с естеството на своята хуманна професия – да лекуват хората. Същевременно, е необходимо да се подчертае нуждата от отговорности не местните институции –да извършат един системен анализ за действителните размери на здравните проблеми на местното население и въз основа на това да поискат от централните власти на Сърбия и България да окажат системна помощ в тази насока, което много по-конструкти Гражданския комитет Западни покрайнини, отчитайки обстоятелствата, че извършеното административно нарушение е без умисъл и основано на незнание, счита че това нарушение по никакъв начин не накърнява благородната постъпка на нашите лекари и социалната отговорност на КИЦ Босилеград да се грижи за местното население и в този смисъл ще подкрепя както тази акция, така и всички дейности свързани с подобряване на статута на населението в Западните покрайнини в хуманитарната област.

Същевременно Комитета счита, че прилагането на полицейски мерки спрямо тримата лекари представлява ясна демонстрация на недобронамереност, на незачитане достойнството както на лекарите, така и на нуждите на местното население породени от тяхното неравностойно социално положение спрямо средния стандарт на живота и в Сърбия и в България. Тези мерки злепоставят организаторите на тази акция, които бяха визирани многократно в целия пакет от умишлени нарушения на законодателството на Република Сърбия свързани с бойкота на приватизацията в града, войната срещу малкия и средния бизнес в Босилеград с всякакви средства, монополизацията и политическата експлоатация на Българо-Сръбското сътрудничество на местна почва по проектното сътрудничество, здравеопазването, умишлено саботиране на обучението на Български език в образователната система и мн. др. На този фон прилагането на полицейски методи срещу лекарите се оценява като акт на неадекватна провокация към България с цел осуетяване на ефективното сътрудничество между двете държави в района на Западните покрайнини и е демонстрация на пълно пренебрежение към нуждите и достойнствата на Българите от Западните покрайнини.

Гражданският комитет „Западни покрайнини“ изтъква изключително важната роля на Българските медии, които в съответствие с тяхната важна социално-културна мисия – да информират Българското и Европейско общество, по един обективен, високо професионален и социално ангажиран начин дадоха гласност на този случай на нарушение на Българо-Сръбските отношения на сътрудничество. Именно благодарение на медиите в България, местното население в Западните покрайнини получава обективна, пълноценна и достоверна информация по случая. Чрез тях то добива все по-ясна представа за нарастващата съпричастност на Българското общество и държава към нашите сънародници извън пределите на Родината в областта на хуманните въпроси, културата, здравеопазването и икономиката, в съответствие с Европейските ценности и подходи за регулиране в тази област.

В случая с полицейската акция срещу лекарите отчетливо ясна и принципна позиция бе заявена от Президенството в лицето на вицепрезидента Илияна Йотова, на правителството в лицето на външния министър Екатерина Захариева, на посолството и консулството на България в Белград Радко Влайков и Едвин Сугарев. В техните изявления обективно се отчита характера на инцидента и се оценява полицейската акция като нарушение на добронамерената политика между двете държави. В тези декларации ясно се очертава принципната подкрепа, която Българската държава оказва на КИЦ Босилеград в изпълнение на неговата социално-културна мисия, в случая свързана с търсенето на решения за облекчаване на тежкия проблем със здравеопазването на местното население имащо ограничени възможности за равностоен достъп в здравеопазването.

Важно е да се изтъкне, че с оглед предотвратяване на подобни случаи, са необходими серия от консултации и разширяване на сътрудничеството между двете държави, с които да се облекчават и да се насърчават развитието на връзките между местното Българско население със сънародниците от България. Същевременно в политическата област ясно се очертава нуждата отвно от налагането на санкции.

конкретно стратегическо сътрудничество между България и Сърбия за поетапното решаване на сложните проблеми на Българското население в Западните покрайнини, което обективно живее в условия на тежка дискриминация в сравнение с гражданите на Република Сърбия в други области, каквито са централна Сърбия, Войводина и др., както и да се премине от политически декларации за добросъседство и уважение на Българите в Западните покрайнини към изработването на пакет от конкретни мерки и ефективни програми между двете държави за икономическо, социално, инфраструктурно развитие на областите с Българско население. За това и България и Сърбия имат капацитет, включително и със съдействието на Европейския съюз, който и до сега отделя немалко средства за подпомагане на пограничните райони, но тяхната ефективност и липсата на публична информация за управлението и приложението на тези проекти създават впечатление за неефективността на тези фондове конкретно за решаване на хуманитарните проблеми в Западните покрайнини.

На фона на конструктивната медийна обстановка и на ангажираността на Българската държава, ярко впечатление направи пълното мълчание по случая на политическите партии, на културните институции и организации по лекарския инцидент в Босилеград. Това мълчание злепоставя политическата култура в България. То е форма на демонстрация, в която може да се разтълкува липсата на политическа отговорност, концепция и зависимости определящи неспособността на тези структури да обобщят, да характеризират и да формулират идеи за решаването на Западнопокрайнския въпрос, с което разкриват неангажираността си към една част от Българския народ незаслужено отдадена в жертва преди почти 100 години в интерес на политическата цялост на България. Партийното мълчание по Западнопокрайнския въпрос като цяло твърде остро контрастира с голямата загриженост и острите политически реакции свързани с опазване на обучението на Българския език в Украйна, случая с Българските медици в Либия, декларацията на 100те интелектуалци против независимостта на Косово, преговорите за осигуряване статута на Българите в Обединеното кралство и др. Тези контрасти разкриват безпринципност и клиентелизъм в нашата политическа сцена.

Мълчанието на научните, обществените, религиозните общности е също така обяснимо с трайно проявяван отказ от съпричастност и ангажименти при многобройните подобни случаи на нарушения на правата на Българското население в Западните покрайнини през последните десетилетия. То е плод на дълбоко унаследен страх и изградена неспособност да се реагира на актуалните проблеми, които произлизат от хода на обществения живот, с което правят тези институции непродуктивни и безучастни в общия живот на Българския народ. Поради особеното им значение за изграждането на общественото съзнание и култура, тяхното бездействие и безличност нанасят тежки поражения върху изграждането на едно съвременно обществено съзнание основано върху достойнствата, нравствените принципи и националната самоличност на Българското общество, което днес е необходимо за пълноценното и равностойно интегриране на България в световната култура.

Гражданският комитет Западни покрайнини отбелязва, че в случая с лекарите, за първи път по проблемите на Западните покрайнини изключително активно и мащабно участие се включват институциите за манипулация и дезинформация на общественото съзнание, които се крият зад анонимните технологии и механизми за ерозия на общественото съзнание. Тяхното самоизобличение бе констатирано въз основа на няколко факти, които заслужават обществено

внимание дотолкова, доколкото разкриват механизмите на тази все по-нарастваща опасност върху публичния процес на информиране в обществото.

Въпреки притежанието на значителни технологически ресурси и стабилно финансиране от не по-малко анонимни централи, специалистите по дезинформация и ерозия на общественото съзнание в интернет допуснаха редица грешки и слабости плод на недобра организация и дефицит на компетентност, чрез което изобличават своята криминална дейност.

На първо място, поради „неудобното“ време на инцидента – петък вечерта, когато всеки нормален специалист по дезинформация си взима почивка, а дежурните му колеги покриват само т.н. приоритетни и планирани области на дезинформация, се оказва, че няма оперативен състав и механизъм, с който да се повлияе общественото съзнание през почивните дни – събота и неделя. От друга страна, стъписването на тези институти на дявола се дължи и на липсата на бърза и ефективна политическа реакция от командните центрове, които едва в понеделник 13 ноември бяха готови с политическия декрет за атака и концепцията за манипулация на събитието. С това се обяснява липсата на тролово присъствие в електронните медии до неделя и тяхната мащабна и технологически мултиплицирана всеобща проява във всички сайтове със сходно съдържание, но с типичните за тези криминални институти жанрови, стилови и тематични разнообразия на манипулациите.

Най-голямото самоизобличение на тази система за унищожаване на информацията и психологическото въздействие на объркване съзнанието и самостоятелното логическо оценяване на конкретни факти и събития проличава в обстоятелството на еднотипни клишета/мантри за въздействие чрез внушения на смесица от факти с послания, които обаче разкриват две неща. На първо място – добрата тренираност на работещите специалисти в изпълнение на политически поръчки и на второ място – много слабото познаване на конкретната проблематика на Западните покрайнини в историческо, политическо, културно, социално, демографско и друго отношение. Нещо повече, специалистите по манипулация издават и своята зависимост от вече определен тип стратегии в нашето общество и на второ място, издават хипотезата, че те може би не работят в България. Именно с това се обяснява неадекватното владеене на информацията, с която те се опитват да изпълняват своите политически поръчки.

Гражданският комитет Западни покрайнини изразява своята позиция на подкрепа и солидарност с Българите от Западните покрайнини в утвърждаване и спазване на човешките права и достойнство, на разширяване на културните, хуманитарните и икономическите контакти от двете страни на границата до нейното пълно премахване като символ на една човеконенавистническа политика от края на 19 и началото на 20 век. С нейното премахване ще бъдат установени истинските и пълноценни добросъседски отношения между България и Сърбия, които под влиянието на външни геополитически сили бяха доведени до състояние на безсмислено и вредно противопоставяне отнело живота на много хора от двете страни в многобройните конфликти от 19 и 20 век. Днес в 21 век двустранните отношения трябва да бъдат един пример за хуманизъм и разбирателство, който трябва да се изгражда не на моста Западни покрайнини, който е изграден от жертвите и нещастията на Българите от тези области, а да започне от превръщането на Западните покрайнини в област на благоденствие, икономически просперитет и социално-културен напредък.

Председател на  Граждански Комитет Западни Покрайнини

Проф. Лозан Митев

Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Подобни новини

Back to top button
>