Във фокуса

Празнични размисли

Днес е национален празник – 6 септември – Ден на Съединението. По-точно на Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Нашите сънародници в България наистина има за какво да празнуват и ние се присъединяваме към техния празник.

Въпреки че някои от тях, за разлика от българите извън България, не осъзнават значението на това което имат.

Другите, които един век безпомощно протягат ръце към майка България с риск жестоко да ги пернат през тях, все още нямат повод за празнуване.

Защото нали знаете как „братята сърби” посрещат Съединението – с обявяване на Сръбско-българската война от 1885. Даже по-лошо и от Турция, която въпреки правата й над Източна Румелия дадени с Берлинския договор, все пак се въздържа да навлезе с армията си в областта.

След Освобождението Съединението е най-голямата военна и дипломатическа победа в историята на България, постигната със собствени сили, напук на интересите и нежеланието на Великите сили и на Балканските съседи, които и до днес са единствени в намерението да не допуснат Съединението ни.

От днешна гледна точка можем да си тълкуваме колко много звезди е трябвало да тръгнат по една траектория за да се случи Съединението. Но тогава то се е случило въпреки съпротивата от Изток и Запад и то само благодарение на волята, мъжеството и единството на българския народ, интелигенцията, княз Батенберг и армията.

След Съединението, като че ли започва епохата на нашето разединение. Доктрината на разделението, привнесена отвън и десетилетия отглеждана от вътре, ни кара все повече да се вторачваме в това което ни разделя, вместо в това което ни обединява. На фона на оглушителните крясъци между русофили и русофоби, на комунисти и антикомунисти, на про и анти, посланията за единство като че ли стават все по-патетични и банални.

Само че дереджето до което ни докара разделението, отново поражда необходимостта от Съединение  изпълнено с друго съдържание – различни мнения свързани с мисълта за демократична и модерна България, уютен дом за всички българи в България и закрилница на българите по света.

Съединението на Княжество България и Източна Румелия, е пример, че можем да постигнем всичко около което се обединим. Ако сме могли тогава, значи можем и сега. Днеска може да имаме друг дневен ред.

Но необходимостта от (съ)единение е по-належаща от всякога. Въпреки партийните крамоли, въпреки чуждите интереси, въпреки енергийните и финансовите потоци, въпреки Москва, въпреки Вашингтон, въпреки Брюксел  – ние имаме нужда от единство не просто да оцелеем, а за да заживеем достойно.

Иван Николов

Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Подобни новини

Back to top button
>