КИЦ „Босилеград“ и Демократичния съюз на българите на 15 май т.г. в селата Долна и Горна Любата отслужиха панихида за цивилните жертви избити от паравоенното формирование на Коста Милованович Печанац, който, преди 99 години, на 15 май 1917г. нахлува на тогавашната българска територия, избива 33 души, изгаря две деца и опожарява 317 къщи в Босилеград и селата: Горна и Долна Ръжана, Горна и Долна Любата и Горна Лисина. На панихидата присъстваха и представители на Обществено движение Западни покрайнини и РИО Кюстендил.
След панихидата в КИЦ-а, историк Ангел Джонев представи книгата си „Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917г.“ В книгата за първи път професионално и компетентно е описана историята на това двудневно престъпно деяние за което почти един век се мълчи. Използвани са сръбски и български исторически източници – публикации, архивни документи и снимков материал.
В представянето на книгата д-р Джонев каза думите написани в епилога на книгата: „Войните оставят значими травми в историята на човечеството. Между народите се отваря огромна пропаст. Все някъде удобно се скрива причината за извършване на насилието. Навлиза се в омагьосаният кръг на отмъщението, като противникът е обвинен за 
„подстректел“ или „агресор“. Другата страна действа в „самозащита“ и мотивите й, разбира се, са „по благородни“. Появяват се още кръв, дим и сълзи. И след век от първия световен конфликт тази рана не е зараснала и често се разкървявав. Страстите на Балканите винаги се възпламеняват от подобни факти. тук опитите за помирение и съвместно почитане на жертвите на човешкото безумие, познати сред някои западни държави, все още не се практикуват. Врагът си остава враг, на полуострова и сега се извършва вендета. Но духовната вендета, насъсквана между народите, е още по-страшна. Тя не се знае кога пак би се изляла като физическа саморазправа. Трябва малък повод и натрупаният взрив избухва. От подобни случаи национално пъстрите Балкани си запазват марката на „барутно буре“ в Европа.
Дали на хората на от Босилеградско е съдено да преживеят поредното си клане?! Или бавното гниене, на което са подложени близо 100 години по-късно, води до очакваният резултат – намаляване на населението, обезбългаряване и обезличаване на района. Хората са осъдени на безпаметност. С изключение на няколко запазени надгробия, които са ням свидетел на злокобня резултт от сръбските убийства и мародерство, други знаци няма. В изобилие са обаче монументите за българските зверства в Поморавието, изграждат се още. „Нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено“ гласи една сентенция. Със собствения си исторически багаж западните ни съседи трябва да влезнат в обединена Европа. Както го сторихме и ние, българите. За тази цел трябва да се изгради паметник на жертвите от сръбското клане, извършено на 15-16 май 1917г. в Босилеградско. Паметник, издигнат в центъра на Босилеград, за покаяние и помирение, за съвместно почиване на убитите. Да напомня и предпазва от поредното повторение на историята.“
