Във фокуса

За бесовете на попа и кмета

Иван НиколовРусофилските и българофобските бесове отново прихванаха епископа на Вранска епархия Пахомий и кмета на Босилеград Владимир Захариев.

Захариев с помощтта на руското посолство щял да изпраща група босилеградски ученици в Москва. Вероятно и руските собственици на босилеградските мини които тровят нашите планински реки, ще дадат някоя копейка за билети. А епископ Пахомий, след като по негово предложение Архиерейския събор на Сръбската православна църква „канонизира“ тнр. „Сурдулишки мъченици“, е изпратил новоизтипосаната икона заедно с мощите на новоканозираните Сурдулишки мъченици на ректора на Белгородската духовна семинария протойерей Алексей Куренков, вероятно опитвайки се по този начин да поразпространи на изток антибългарската пропагандна история от времето на Първата световна война и да укрепи границата с България с яростна антибългарска омраза.

Отново се пише за 20 000 сърби избити от българската армия по време на Първата световна война, отново се вадят военно-пропагандните статии на Арчибалд Райс, Вилиям Драйтън, съчиненията на Йован Хаджи-Павлович и на скалъпените преди един век „международни комисии“ за престъпленията на българската армия. Всичко това не случайно е подбрано точно преди изборите за Национален съвет на българското малцинство. Трябва да се каже на средностатистическия сърбин в Южна Сърбия, който обича да бистри политиката с топла зайчарска бира пред селският магазин, че „отечеството е в опасност“ и че албанци, българи, мюсюлмани, хървати, унгарци са тръгнали на поход срещу Сърбия и че „замънът за война“ пак е дошъл!?

Тоя филм не само сме го гледали, но сме и играли в него.

В началото на 90-те години на миналия век, освен посветените, почти никой в бивша Югославия не вярваше, че ще се стигне до кървава гражданска война която ще продължи едно десетелитие и ще донесе толкова много страдания и материални разорения.  После видяхме какво се случи, но вече нищо не можеше да се направи да се овладее лудостта.

Ето защо, трябва много внимателно да разчитаме сигналите за размяна на територии които напоследък зачестиха от Белград и Прищина. Тази идея изобщо не е нова. Под формата за подялба на Косово, тя се промъкваше още по времето на Меморандума на САНУ. За нея и тогава и сега мрънкат брадясалите и вмирисани на тамян митрополити в СПЦ.  „Бащата на сръбската нация“ и президент на последната Югославия писателят Добрица Чосич остави тази идея в романите си за наследство на сръбските поколения.

Тя има своите привърженици и в албанските среди и то още преди преговорите в Рамбуйе чийто провал доведе до интервенцията на НАТО в Сърбия. След признаването на независимостта на Косово нещата поутихнаха, но ето че в днешно време отново излизат наяве под формата на автономия на сръбските общини в Северно Косово.

Напоследък сръбският президент Вучич, външният министър Дачич и албанските лидери на Косово Хашим Тачи, Рамуш Харадинай,  Кадри Вейсели и албанският Еди Рама все по-често обсъждат Косовският проблем по модела „Сърбия до Митровица, Косово до Враня“ и изпращат съответните послания в Брюксел, Вашингтон, Москва и Пекинг. Париж и Лондон искат да свалят темата за Косово от дневният ред на Съвета за сигурност при ООН-е, а Берлин като че ли все повече отстъпва. Прищина предизвести, че ще отвори границата си с Албания.

Вместо да се мисли за демократизация, реформи и решаване на вътрешните социално-икономически проблеми, националистическите правителства все още се занимават с решаването на „националните въпроси“ по начина по който са поставени в края на 19 и началото на 20 век. Никой не осъзнава, че където и да бъдат поставени, границите винаги ще бъдат предпоставка за нови военни конфликти.

Ако се стигне до размяната на Северно Косово за Прешевската долина, Косово ще излезне на Коридор 10 и ще пресече сръбската връзка Враня – Куманово – Солун. Това може би ще сложи край на сръбските блянове за „Сръбска Македония“, но затова пък ще насърчи радикалните албанци в Македония и ще я превърне в заложник на експериментите на Прищина и Белград. И то точно в момента когато, решавайки спора с името, се опитва да се измъкне от живия пясък и да се стабилизира с членството си в НАТО и ЕС.

Социално-икономическото положение в Прешевската долина става все по-сериозно. Високата концентрация на млади, но бедни и безработни албанци е идеална почва за всякакви екстремни идеи. Там даже имаше армия за освобождение и присъединение към Косово. Малко трябва пак да се подпали фитила. Същото се отнася и за сърбите. Националистическото правителство в Белград подгрява най-лошите сценарии опитвайки се да сплоти нацията под мотото „отечеството е в опасност“, оставяйки на втор и трет план бедността и безработицата която все повече кара младите да напускат южната част на Сърбия.

На фона на всичко това, Сръбската православна църква прави всичко възможно да фанатизира сърбите с откровената антизападна и проруска пропаганда насъсквайки ги срещу американците, албанците, българите и всички други, само не и срещу управляващите в Белград, „бивши“ ястреби на Сръбската радикална партия.

Заиграването със границите на Балканите винаги е било опасно. С оглед на това, че в Брюксел и Вашингтон не подкрепят идеите за промяна на границите на Балканите, няма никакво съмнение, че тия идеи, заедно с рублите, се подхвърлят от Москва.

На фона на тия студени ветрове, европейската риторика с която говориха президентите Румен Радев и Александър Вучич в Белград и Цариброд и (празните) обещания с които се разхвърляше Вучич звучат някак си ехидно и зловещо.

Иван Николов

Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Подобни новини

Back to top button
>