Във фокуса

Демокрацията на тиранина

Иван НиколовИма едно прозрение на Платон в което той казва: „…тиранията се установява не от някакво друго устройство, а от демокрацията, и по-точно, от твърде крайната свобода се поражда твърде голямо и твърде жестоко робство“.

На нашия пример можем да се убедим в непреходната стойност на казаното от гениалния древногръцки философ и че нищо не се е променило от античността до днес.

Когато след 5 октомври 2000 година, едно човече яхна  гребена на вълната на демокрацията и от тротоара се изкачи на кметският, после на депутатският а след това и на председателският пост на Националният съвет на българското национално малцинство, никой не мислеше, че с демокрацията у нас е свършено и че ни предстои едно „твърде голямо и твърде жестоко робство“, което днес мнозина оприличават на „феодално княжество“.

И не само с демокрацията бе свършено. Свършено бе и със самият град. Много негови обитатели бяха принудени да си съберат багажа и да си потърсят по-добро място за живот. Малкото останали хора днес страхливо се озъртат по празните улици и се чудят какво стана.

Никой не иска да признае собствените си грешки. А грешките са,  че първо, избрахме неподходящото човече да ни управлява, а второ, че не се възползвахме от легитимното си право да го изхвърлим от управлението, въпреки че рошавата му прическа беше идеална за едно ефикасно изхвърляне. Защото винаги е така. Можеш съвсем демократично да си избереш диктатор, но не можеш да го смениш по демократичен път. Трябва да използваш и други средства. Понякога е достатъчно да крещиш, да свиркаш, да чукаш в тенджери и тигани. Понякога трябва да хвърляш и камъни. Понякога трябва и тояга да хванеш. Понякога трябва да изтърпиш и полицейските палки и водените топове. Всичко зависи от безобразието на диктатора.

Диктаторите идват на власт по демократична процедура и после я унищожават за да не може никой друг да ги смени. За да запазят властта и привилегиите които тя носи със себе си. Няма що да се лъжем, властта за някои хора е много сладко и предизвикателно нещо.

Тя винаги носи много пари. Винаги можеш да си заредиш колата гратис. Сметката за телефона ти е гратис. Винаги можеш да пътуваш където си поискаш. Винаги ще те обикалят хубави жени. Можеш да живееш леко и охолно. Можеш да правиш каквото си искаш и никой няма да те извика на отговорност. В това отношение, властта е идеална не за мечтателите, философите или специалистите, а за крадците. И за някои психично болни хора.

Вместо да нарушават закона, те взимат властта и си крадат съвсем законно и на спокойствие.

Затова у  нас всеки се бори за власт. Не защото го вълнува Общественият договор на Жан-Жак Русо. Или философията на Томас Хобс или Джон Лок. Не. Просто за да намаже нещо от данъците на „народецо“, да „приватизира“, да „даде на концесия“ или да направи някоя друга далавера. А за да запази и узакони откраднатото, да избегне наказанието, на диктатора му се налага да подчини правосъдните органи за да може да се защитава от ония които са го поставили на власт и които винаги могат да му поискат сметка за ограбеното.

С други думи, на власт се идва не за друго, а за да се забогатее. С честен труд това няма как да стане. Поне по нашите географски ширини. Жан-Жак Русо на едно място пише: “Най-големите врагове на свободата са крайно богатите и крайно бедните, защото едните са готови да я купят, а другите да я продадат”. В момента в който свободата, т.е. правото на избор стане предмет на покупко-продажба, с демокрацията е свършено.

Диктаторите нямат никакъв проблем да се освободят от демокрацията.

Проблемът на демокрацията е как да се освободи от диктаторите. Диктаторите не губят властта на избори. Те губят властта (а понякога и живота си) в революциите. Когато масите излезнат на улиците и си поискат легитимните права временно отстъпени на пратениците в парламента да ги отстояват.

Иван Николов

Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Подобни новини

Back to top button
>