КИЦ Босилеград

Съвместно съобщение на КИЦ “Босилеград” и Сдружение ГЛАС

На 5 юни 2019г. в Димитровград – Цариброд в организация на Портал ФАР, Мисията на ОССЕ в Република Сърбия и Посолството на Република България в Република Сърбия се проведе кръгла маса на тема „Публично информиране на български език“.

Освен представители на медии на български език, на журналистически сдружения и неправителствени организации, на срещата бяха поканени  представители на мисията на ОССЕ в Сърбия, Посолството на Р България в Р Сърбия, Министерството на културата и информирането  на Р Сърбия, на домакина община Димитровград – Цариброд и на Националния съвет на българското национално малцинство в Р Сърбия.

На поканата не се отзова eдинствено председателят на Националния съвет на българското национално малцинство Стефан Стойков, а в следващите дни чрез порталите „ФАР” и „Инфо Босилеград” беше публикувано съвместно съобщение за медиите с изх. № 06-154/19 от 31.05.2019г. от община Босилеград и изх. № 44/04-06-19 от 04.06.2019г. от Националния съвет на българското малцинство подписано от кмета на община Босилеград Владимир Захариев, председателят на Националният съвет на българското малцинство Стефан Стойков и председателят на общинският „парламент” на община Босилеград Славчо Владимиров.

В съобщението се казва, че представителите на община Босилеград и Националния съвет няма да участват в кръглата маса, заради публични изказвания на Посланик Радко Влайков и Генералния консул Едвин Сугарев с които те „разделяли” малцинството и заради които щели да бъдат „записани с черни букви в историята на нашето малцинство”, че пренебрегвали и унижавали официалните институции и представители на българското малцинство, въпреки че те били легално и легитимно избрани с огромно мнозинство, че били открили български паралелки в училищата, запазили медиите на български език, издавали документи на български език, отбелязвали значими дати от българската история и култура и то всичко това било, „…с подкрепа на Президента и Правителството на Р Сърбия“, и на края призовават Посолството и Генералното консулство „…да не подкрепят определени групи от наши сънародници” които представлявали самите себе си и осъществявали „огромна материална полза от някои български институции”.

Само че президентът Вучич твърди точно обратното. В изказването си на Седмата пленарна сесия на Националния конвент за ЕС на 10 юни 2019г., в частта за националните малцинства, президентът Александър Вучич заяви:

“Получихме позитивна оценка за спазването и защитата на правата на националните малцинства. Тук можем да направим още неща. Мисля, че доста неща и направихме. Затова съм благодарен и на Посолството на Република България и на господин Радко /посочвайки към присъстващия в залата български посланик Радко Влайков/, че ни помогнаха да идентифицираме исканията и нуждите на българското национално малцинство в нашата страна. Вярвам, че ще направим същото и с други принадлежащи към други нации. Смятам, че с унгарците имаме може би най-добрите отношения в историята на страната ни. Защото те са част от нашата страна и са много лоялни граждани на нашата страна. И мисля, че колкото повече разширяваме правата им, толкова повече и нашите отношения ще бъдат все по-добри и ще имаме все по-голямо доверие и близост. Едни с други и едни към други.”

В споменатото съобщение Захариев, Стойков и Владимиров съзнателно  премълчават истинската причина за влошаването на отношенията на Република България и кметството в Босилеград – отказът му да подкрепи една истинска европейска инициатива – отбелязване и отдаване на почит на жертвите на войните и стартиране на процес на национално помирение между българи и сърби. Захариев не разреши поставянето на паметна плоча на жертвите от Погромът в Босилеградско на 15-16 май 1917г. в центъра на Босилеград, по повод 100 години от това трагично историческо събитие и отказа да посрещне вицепрезидента на Р България г-жа Илияна Йотова в Босилеград по този повод. България като членка на Европейска съюз, нямаше как да премълчи тази гавра с българската  история и вицепрезидента.

Днес от една покана за събитие, на което в присъствието на Мисията на ОССЕ и българският посланик, се разискваше прилагането на правата на българското малцинство гарантирани с Конституцията и законите на Р Сърбия, Захариев, Стойков и Владимиров, вероятно разчитайки на къса памет, се опитват да манипулират българските дипломатически представители в Р Сърбия за да нанесат съкрушителен удар на опонентите си в Босилеград.

Няма никакво съмнение, че под „определени групи наши сънародници”, Захариев, Стойков и Владимиров визират КИЦ „Босилеград” и Сдружение „ГЛАС” като най-последователни критици на мракобесното осемнайсетгодишно управление на Владимир Захариев, по времето на което Босилеградска община претърпя всеобща икономическа, демографска, екологична и национална катастрофа. Управляващият „триумфират” в Босилеград, с това съобщение, на практика призовава българската държава да осъди и да се разграничи от най-изявените съвременни интелектуалци и обществени дейци на българите в Сърбия, носители на редица български и европейски признания и награди за последователно отстояване на българските, демократичните и европейски принципи и ценности.

Преследването и компрометирането на дейците отстояващи правата и интересите на българите в Югославия/Сърбия е постоянна линия на поведение през цялата ни стогодишна история. Имало е моменти когато и българските правителства  (Стамболийски, Кимон Георгиев, Георги Димитров) са нанасяли удар в гърба на водачите на българското движение в Западните покрайнини. Захариев, Стойков и Владимиров вероятно си мечтаят за тия времена призовавайки българското Посолство и Генералното консулство за саморазправа с нас. Изпускат една значителна подробност, че България днес е европейска държава и че българските политици са отговорни пред българското и европейското обществено мнение.

На местен план, с това разиграване на „високата политика” се цели реабилитация и амнистия от политическа и наказателна отговорност на лицето Владимир Захариев, което, в нарушение на всички сръбски закони и правила за провеждане на избори, от позициите на „легална” и „легитимна” власт, вече две десетилетия подлага на тежки изпитания българското малцинство, добросъседските отношения между България и Сърбия и европейското бъдеще на Сърбия.

От съобщението се вижда и недопустимата зависимост и намеса в работата на Националния съвет на българското малцинство – съобщението е заведено в Община Босилеград пет дена преди да бъде подписано от председателя на Националния съвет Стефан Стойков!? Това недвусмислено показва, че председателят на Националният съвет Стефан Стойков (и председателя на „парламента“ Владимиров) в конкретния случай се ръководят от наредбите на кмета Захариев, комуто дължат постовете си, а не от Член 21 от Закона за националните съвети на националните малцинства който ясно регламентира правомощията на националните съвети в областта на информирането на малцинствени езици, както и от Член 27 който регламентира международното и регионално сътрудничество, включително и с държавите майки.

Грубо нарушавайки Закона за националните съвети, Закона за публичното информиране и Журналистическият кодекс, Захариев, Стойков и Владимиров пренебрегнаха работата и заключенията от кръглата маса за информирането на български език в Цариброд. Те са заинтересовани от друг тип информиране – зависима и послушна журналистика която да обслужва и защитава тяхната неограничена власт и да замита престъпленията им. Независима и свободна журналистика и медии посредници между управляващите и Суверена чрез които се упражнява народовластие и контрол на управляващите, е нещо, от което те истински се ужасяват.

Безобразието на самозабравилите се босилеградски управници стигна дотам, че даже започнаха да пишат и историята на българското малцинство, в която имената на българските дипломатически представители Радко Влайков и Едвин Сугарев ги пишат с „черни букви”!  Не се и съмняваме, че в тази тяхна история, времето в което Босилеградска община загуби две трети от населението си, в което бе съсипана цялата босилеградска икономика, в което бе унищожена природата и отровена питейната вода в Босилеградско, когато хората масово заболяват и умират, а Европейският Парламент често разисква нарушаването на правата на българското малцинство, имената на Захариев, Стойков и Владимиров ще бъдат записани „със златни букви”.

Добре е все пак, че история се пише от определена историческа дистанция и на базата на исторически доказателства и че няма как да бъде написана от Захариев, Стойков и Владимиров. Изразяваме опасението си, че българите в Западните покрайнини, вече са история, наистина изписана с черни букви от окупацията 1920 година до днес.

Ние сме наясно, че позициите на Посланик Радко Влайков и на Генералния консул г-н Едвин Сугарев не са техни лични позиции, а позиции на българското Правителство. Можем да кажем и позиции на Брюксел. Остава да разберем дали позициите на Захариев, Стойков и Владимиров са техни лични позиции, или позиции на Президента Александър Вучич и на сръбското Правителство. Срещата на 12 юни на която ще присъстват държавният секретар на Министерството на държавно управление и местно самоуправление г-н Иван Бошняк, българският посланик в Белград г-н Радко Влайков и председателят на Националния съвет на българското малцинство Стефан Стойков е добър повод да научим това.

КИЦ „Босилеград”

Иван Николов

 

Сдружение „ГЛАС”

Александър Димитров