КИЦ Босилеград

Слово пред паметника на Левски в Босилеград на 19.02.2014г.

Днес отбелязваме 141 години от обесването на Левски. Неговата смърт възкреси България от петвековното робство. Апостолът, син на своето време, вече бе прозрял, че без свобода няма напредък и не пожали живота си за нея. Неговите последователи също не си пожалиха животите за свободата. Но ние, които продължаваме да му строим паметници и да му отдаваме почит и до днес не сме в състояние да се освободим от робските навици и да поемем онази гражданска и родолюбива отговорностт която свободата изисква от нас. Все още не умеем да използваме свободата си.

Паметниците на Левски се умножават навсякъде където има българи. Последният, 151-ят открихме вчера в Цариброд. Откриха го премиерите на Р Сърбия и на Р България Ивица Дачич и Пламен Орешарски. Надявам се този факт и посланията които вчера бяха отправени, извън разбира се предизборните, да са достатъчни за да отпаднат веднъж завинаги всички полицейски демонстрации, призовки в полицията и образуване на наказателни производства които неизбежно досега съпътстваха почитането на паметта на Апостола в Босилеград. Надявам се, най-накрая да сме отнели моралната победа и веднъж завинаги да престанат антибългарските прояви по повод „Денят на освобождението на Босилеград ОТ фашистка България”. Надявам се също, така след думите които двамата премиери си казаха вчера в Цариброд да няма никакви пречки за възстановяване на паметниците на българските, а защо не и на сръбските жертви от Балканската и Първата световна война. Не защото искаме да се върнем назад, а защото това е пътят към помирението и към градивното начало.

Днес, когато българската нация е подложена на жестоки изпитания, когато времето около нас носи дълбоки и динамични промени нека да си припомним думите на Апостола: „Времето е в нас, и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме”. Следвайки неговите думи, нека да се ориентираме правилно във времето и да го обърнем в своя полза за да се извадим от пропастта в която всекидневно все по-дълбоко затъваме.

Днес, когато стоим пред Левски, длъжни сме да отговаряме на неговите въпроси за родолюбието, за саможертвата, за честтта и най-много – за предателството. Защото, винаги когато сме предавали Левски сме търпяли поражения и упадък. Учените все още не са единодушни за това кой е истинският предател на Левски. Дали това е поп Кръстьо или това е Димитрийе Николич от Джаковица, – известен като Димитър Общи, вече няма значение. По-голямата трагедия е, че го предаваме и днес и вероятно тия които лицемерно се кълнат в него, със същата ярост отново биха го обесили ако се появеше отнякъде.

Геният на Левски още в навечерието на Освобождението ни каза как да се отнасяме с управляващите:

„Не се полъгвайте, че тези които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си.”

„Нашето драгоценно отечество, ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така, щото да бъдем равни на другите европейски народи.”

Той беше казал: „Ние чуждото не щем, но и своето не даваме!” Това трябва да бъде мотото на всички българи по света и особено нас, българите в Сърбия. Защото ние, с цената на това че намаляхме пет пъти, продължаваме да отстояваме своето. Въпреки че сме поколебани в националната си и човешка същност, скарани и разединени, обречени и неспособни да заживеем като свободни и отговорни хора, такива каквито Левски ни завеща да бъдем.

В условията на Обединена Европа, ние не можем да живеем в тесните Версайски граници.
Уважаеми дами и господа, държавите и отношенията между народите, са прекалено сериозни неща и те не могат да се градят върху лицемерие, лъжи и исторически фалшификации. В противен случай, ние нямаме право да стоим пред светлия образ на Левски!

Историята отдавна каза тежката си дума – днешното поклонение пред Левски, не е място за исторически дебат.

Днес е ден за размисъл, за покаяние и прошка. В името на истината, в името на бъдещето на този град, в името на добросъседските отношения между България и Сърбия, в името на общото ни европейско бъдеще, ние, както Левски ни учеше, „трябва да си кажем кривиците, за да вървим напред”.

И да скъсаме с миналото. Европейският Съюз прие редица документи заклеймяващи тоталитарния комунизъм. В Босилеград все още се кръстосват улиците с имена Георги Димитров и Маршал Тито. Единият, Генерален секретар на Комунистическия Интернационал и поддръжник на Македонизма в Пиринския край, а другият – автор на геноцида срещу македонските българи известен като „Кървав Божич” когато 1945 в Охрид и Преспа са убити 23 000 българи, а други 130 000 българи от Македония са изселени, изгонени, преследвани и изпращани в концлагерите на Титова Югославия.

Никак не е лесно да си последовател на Левски. Това, че полагаме венци и цветя на неговия паметник все още не ни прави последователи на Левски. Истинските последователи на Левски са само ония които са извоювали духовната си свобода и са минали през мъките на познанието, културата и просветата. В това име, нека всеки от нас до следващото поклонение пред паметника на Левски, да се опита да научи, да разбере и да спазва заветите на Апостола.