КИЦ Босилеград

Отива ли си Войводина?

Драган Веселинов: Автономия не, република – да

Пренасяме ви цялостното, авторизирано изложение на Драган Веселинов, професор на Белградския университет и бивш министър в правителството на Сърбия пред Войводинския клуб, което вече две години вълнува обществеността в Сърбия

1.След пет години, през 2018 ще станат 100 години откакто 1918 една част от сръбския народ в Нови Сад, под влиянието на Яша Томич подкрепи идеята за присъединяване на Войводина към Сърбия с право на собствено правителство. Формата на положението на Войводина в Сърбия привържениците на Томич никога не са определили. Съгласили са се за унитарна държава през декември 1918 година, когато Караджорджевичите се отказват от сръбската държава и корона в полза на „югославската” и когато хърватите се отказват от бановината, тоест когато сърбите от „другата страна” в Славония и Хърватия се отричат от федералното положение в Държавата на Словенците, хърватите и сърбите в новото, триединно кралство. Легитимността и легалността на отцеплението на Войводина от Австроунгария не е дадена от скупщината на Томич в Нови Сад, а от допълнителния Трианонски договор на Антантата за разпределение на австро-унгарските територии след Първата световна война.

 

2.Пред стогодишнината от решението на привържениците на Томич, но не заради юбилея, а заради своето трайно легитимно право, населението на Войводина може да се изясни, включително и с референдум, за това какво да бъде отношение й със Сърбия., включително и решението автономията да бъде издигната в ранг на република. Такава сентенциална крачка са направили и сърбите на Тимишоарския събор 1791 година, когато по повод 101 годишнина от първите привилегии на цар Леполд І, дадени на сърбите на Чарноевич са се изяснили за формиране на Банат, (с допълнителни територии), като държава на сърби, независима от Унгария, под австрийската корона.

3.Референдума на Войводина за по-нататъшния статус спрямо Сърбия, нужно произлиза от нелегитимността на Конституцията на Република Сърбия върху територията на Войводина, който не бе приет на референдума за Конституцията през 2006 година, защото не получи мнозинство. Отхвърлен е в Банат, Бачка и Срем и във всички по-големи градове във Войводина. Отхвърлен е и в средите където сърбите са мнозинство и в национално смесените среди, с което е формирано генерално становище на цялото население, че наложеното сръбско определение на автономията на Войводина, противоречи на интересите на войводинците. Фактът че войводинците на референдума казаха какво не искат от Сърбия, ги отправя с нов референдум да кажат какво искат за Войводина.

4.Формите на политическата система зависят от условията които им дават възможности и в този смисъл се променят. Нито една форма на политическа система не е трайна, дори и ако е наложена с диктатура или със ефимерни мерки на режима насочени срещу интересите на целевите общности. Продължението на политическия статус на народа, противно на условията които са го създали, води до неговата екзистенциална криза. Бройните форми на политическа, икономическа, културно-просветна и религиозна автономия на сърбите под унгарска и виенска корона, отразяват променливите условия които ги причиняват.Така и решението на привържениците на Томич от 1918 година е изнуден завършек на напълно новата сръбска антикризна политика причинена от рязко влошените условия за живот на сърбите в Унгария през последните 50 години от австрийската империя. Тази политика всъщност е започнал Светозар Милетич, въпреки че самият той преди това е бил запален привърженик на самостоятелна държава на сърбите от другата страна. Политиката на Томич няма корени в предишните политически и системни решения на сърбите, особено тогава когато приемат концепцията за невъоръжен автономен регион Войводство Сърбия и Тамишки Банат (1849-1861), заради отказа на Виена да дава привилегии и други политически обещания на сърбите. Сърбите под Яша Томич са се изяснили за присъединяване на Войводина към Сърбия, нещо което Милетич не е искал, и заради влизането в югославската общност, (късният Милетич по-скоро е бил за всесръбско обединение – бил е председател на Цетинското сдружение за сръбско обединение и освобождение), заради виенското напускане на сърбите като austriacae politicuma, (Слом на Войводство Сърбия, окончателно премахване на Военната краина и на привилегиите на сърбите, Франц Йозеф І взима титлата на войвода и др.) и суровата политика на Пеща за унгаризация след споразумението на Австрия и Унгария от 1867 година. Сърбите във Войводина все повече търсят политическа опора в турската провинция, Княжество Сърбия, а особено след Берлинския конгрес 1878 година, в Кралство Сърбия, но не затова утре в Сърбия да загубят перспективата на самостоятелна политическа общност, а за да запазят своята политическа общност по време на кризата и в условия на свобода да решат какво искат. Сърбите във Войводина 1918 година решават, че формирането на политическа общност със Сърбия и влизане в югославската общност е най-мирното решение за тях между другото и заради новата омраза която от 1914 година развиват към тях унгарците, германците и румънците, след убийството на надвойводата Фердинанд в Сараево и териториалните аспирации на Букурещ към целият Банат до Тиса. Тази загуба на право на самостоятелна политическа общност не признаха нито хърватите, нито словенците след 1918 година, а войводинците я подчертаха чрез Лалошевич, Бошкович, Попович, гигантския Стаич и други.

5.Преди сегашната октроисана автономия на Войводина в Тадич-Кощуничината Конституция на Република Сърбия от 2006 година в която войводинците нямат никаква самостоятелна законодателна, правосъдна и изпълнителна власт, сърбите във Войводина придобиха значителен нецентрализиран опит от предишните политически позиции в продължение на не по-малко от 1 000 свои исторически години. Нека споменем някои: под унгарците преди Мохач 1526 година са имали повече привилегии отколкото под австрийците от Леополд І – по време на три сръбски палатини (регенти) на унгарския двор в ХІ и ХІІ век, войводинските кралски и деспотски имения на Неманичите, Лазаревичите, Бранковичите, Гъргуревичите, Берисавлевичите и други, по време на сръбската шайкашка автономия в долна Словакия, по време на привилегииге на Ковинските сърби от крал Матия Корвин и Владислав Ягелонски които са ги освободили и от десятъка в полза на католическите свещеници; цар Йован Ненад Чарнойевич Черни 1526 година в Суботица провъзглася самостоятелна сръбска държава а от неговата армия са настанали дурски, коморански и тителски шайкаши; епископ Теодор Несторович Вършачки провъзглася 1594 година антитурското въстание на банатските сърби стремейки се към държава. Това въстание бе предизвикано и с незачитане на привилегиите след 1522 които на сърбите в Банат им бе дал паша Мехмед Соколович, и особено на сърбите в Бечкеречка (Зренянинска) област, когато ги освобождава от всички немюсюлмански данъци и им дава териториална автономия като на свой вакъф; Леполд І дава на сърбите по-голяма църковна автономия от тази с която те са се ползвали в системата миллет баши (право на нови църкви, и власт над всички православни в Царството – румънците, куцовласите), дава им правосъдна автономия чрез църквата (което са имали и под турците), обещава, че със сърбиге ще командва техен войвода (това не е изпълнил и сърбите сами си избират 1848 година войводата Стеван Шупликац, а царят го признава със същия патент както и Карловашкия митрополит Раячич за патриарх) и неясно им обещава територия под своята корона, (това не е изпълнил и сърбите сами провъзгласяват Банат, Бачка, Бараня и Срем за Сръбско Войводство 1848 година, царят де юре не го признава); Фердинанд ІІ 1630 година на сърбите дава градска, съдебна и наказателна автономия с право на самостоятелно избиране на свои князе; Мария Терезия 1751 и 1774 основава две сръбски области, великобечейски и великокикиндски дистрикт със самостоятелно управление и правосъдна власт (след тяхното недоволство за разпускането на военното крайще във Войводина ХVІІ-ХІХ век със свои автономни управления и цивилна власт, финанси и правосъдие, обхващат не само предимно сърбите, но и преобладаващата част от сръбския народ във Войводина, с което той непрекъснато участва във владението на държавната територия с привилегии които нямат другите народи в Царството (освен частично хърватите); сърбите както и другите народи във Войводина от ХVІІ век до политиката на унгаризацията към края на ХІХ век освен общите граждански училища имат и отделни училища под управлението на църквата които пазят езика, културата и самостоятелното политическо съзнание на народа, както и обучение на учители за провеждане на сръбско обучение – като препарандията на Мразович в Сомбор; от обявяването на Сента 1506 година за свободен кралски град, до обявяването на други свободни градове във Войводина в края на ХІХ век, като буневачката Суботица, след това Кикинда, Панчево, Нови Сад, Сомбор и други захванати части от населението на Войводина развиват местно самоуправление според традициите на европейските градски самоуправления, които са далеч по-развити от концепцията на градовете и общините в съвременна Сърбия.

6.Провъзгласяването на Сръбското Войводство 1848 година, преди това в Братислава сърбите дават пълна подкрепа на унгарската революция по водачеството на Кошут, е върхът на тяхната политическа самостоятелност и политическа зрелост в ХІХ век. Дори политическата им зрелост надвишава тежнението за държавна независимост, защото те в началото следват становищата на Сава Текелия, и не търсят териториално обособяване а гражданско равноправие в Унгария с нетериториална национална автономия и едва след отхвърлянето на това „текелианско” становище от страна на Кошут, отиват към териториален автономен статус на Войводството в Унгария, тоест Австрия със своя армия и валута. Държавата Войводина от 1848 година, е елемент от трайното историческо право на съвременните войводинци на самоопределение. Военната отбрана на Войводството в 1848/49 година със собствени сръбски сили е елемент от трайното историческо право на войводинците на самоотбрана и съответна организация на самозащита. Допълнителното Войводство Сърбия и Тамишки банат от 1849-1861 не е създадено за афирмиране на сръбския политически идентитет в Австрия и Унгария, а е империално наложено за тяхното размиване.

7.Вторият исторически политически връх на войводинските сърби, заедно с националните малцинства, постигат 1974 година с Конституцията на СФРЮ когато придобиват полуфедерален статус в Сърбия и Югославия. Този статут продължава 14 години, когато 1988 Сърбия го атакува и унищожава с отхвърлянето на равноправието на сърбите във Войводина със сърбианците. И двата политически максимума на войводинските сърби – и онзи под австрийците и унгарците от 1848 до 1861 година, и този под Сърбия от 1974 до бунта на Милошевич 1988 година продължават не повече от 13, тоест 14 години. От това произлиза, че оцеляването на държавата Войводина е било нереално както под австрийците и унгарците, така и под Сърбия. Държавата Войводина е възможна само на принципа на самоопределението, на принципа на свободно самостоятелно решение, така както са правили бащите на Войводството 1848 година.

8.Смисъла на оцеляването на автономията на Войводина във Сърбия е изчерпан 1988 година с отхвърлянето на автономията от страна на Сърбия с насилствен бунт на сърбиянците и сърбиянската иредента във Войводина. Сърбия никога няма да даде на Войводина законодателна, изпълнителна и правосъдна власт. Тя по-скоро ще оспорва всеки вид на автономия, дори и номинална, този път под Конституцията на Тадич-Кощуница, който съществува без право на Войводина на собствени приходи, без право на законодателен парламент, на изпълнителна власт с управление и инспекция, на покрайнинска избирателна съдебна власт, на покрайнинска полиция и милиция (народна самоотбрана) на независима просветна система и други елементи на регионална автономия. И сегашният опит на националистическо-унитарните партии в Сърбия, на Конституционния съд, (ноември 2011), да оспорят правото на Войводина на Устав и на редовен прилив на минимални републикански 7%-тни пари в бюджета на покрайнината, е приложение към стремежа за отхвърлянето на автономията, а не на съгласие със нея. Упоритото негодуване на унитаристите за това, че Войводина има проевропейско знаме и герб с корени в историческите гербове на Банат, Срем и Бачка, отразява техните страхове от самостоятелен политически идентитет на сърбите във Войводина и подкрепата която намира сред националните малцинства. Целта на протеста на сръбските унитаристи срещу герба Войводина не е само атака срещу нейната автономия, а стремеж към заличаване на историческата идентичност на войводинските сърби и политическите и културно-просветни факти, че истинската люлка и защитничка на сръбството е Войводина, а не Сърбия. Целта на унитаристите е да създадат войводински сърбин без съзнание за себе си, сърбин без войводинската част в цялостното сръбство.

9.На всеки опит на Сърбия да оспори нейните съвременни и исторически символи на идентичност, като начин за заличаване на нейната, макар и номинална, автономия и декултуризация на войводинските сърби, Скупщината на Войводина може да отговори с повдигане на нивото на отношенията със Сърбия. Референдумът за Войводина република е легитимен. Защитава го знамето на сръбското войводство. На това знаме мястото не е в музея в Панчево, но и във скупщината на Войводина. Референдумът за Република Войводина би успял. Не по малко от 50% от сърбите ще гласуват за нея, а разположението сред националните малцинства би било още по-голямо.

10. Според Конституцията от 2006 година Войводина няма автономия, тя има платена администрация от бюджета на Белград, да имитира регионална власт, при което пресилената имитация води до намаляване на прилива на пари от републиканския бюджет и се заканва да преразгледа бъдещето на набедената автономия. Тъй като Войводина не е представена като автономия в парламента на Сърбия, и тъй като тя не е самостоятелна избирателна единица при структурирането на властта в Сърбия, тя е лишена от демократични инструменти равноправно със Сърбия да решава за общата политика. Войводинските политически сили не могат да влезнат в парламента на Сърбия освен чрез коалиция със сърбиянските партии, тоест, индивидуални представители на националните малцинства от Войводина. При това, дори и сърбиянските партии да не получат нито един глас във Войводина, те ще влезнат в парламента на Сърбия, защото в Сърбия имат три пъти повече гласоподаватели. И обратно, войводинските партии да не получат нито един глас в Сърбия, а да получат същият процент гласове във Войводина както и сърбиянските в Сърбия, те не могат да влезнат в парламента на Сърбия защото им недостига три пъти по-голяма маса гласоподаватели. Унитаристите са поставили избирателна система която трайно елиминира Войовдина от сръбския парламент и дискриминира войводинците под еднакви условия да участвата в общото изпълнение на властта.

11. Правото на гражданите на Войводина, тоест на войводинските сърби и националните малцинства на отделен републикански статус, не произлиза само от икономическия срив на Войводина от 1918 година насам, но и от правото на защита и издигане на правото на идентичност на всички нейни народи и право на безпрепяствено развитие. Дори а ако Войводина беше десет пъти по-развита от днес, тя този статус трябва да защитава с отделна държавна форма. Мотива за Войводина република не произлиза от нейната антикризна критика и икономическо робство което тя понася под Сърбия, а от историческото право на самостоятелно решаване което тя не дължи на Сърбия. Това е било и становището на сърбите под Яша Томич когато те 1918 година, са поискали присъединена Войводина да има собствено правителство, което под други обстоятелства са решили и войводинските комунисти 1945 година, когато са се съгласили с автономията на Войводина във Сърбия, но със собствено правителство – въпреки че, изкушавам се да го кажа, ако Жарко Зренянин беше жив, той никога нямаше да се съгласи с друг статус на Войводина в Югославия, освен като република.

12.Името „Република Сърбия”, или само „Сърбия”, което се протяга на Войводина, е израз на семантичен колониализъм заради сръбските териториални политически цели. Войводина не е сърбиянска Сърбия. Тя е отделна страна, тя е отделна сръбска територия с отделна политическа, икономическа и културна история, която, колкото и да се преплита с историята на Сърбия, още повече се е преплитала с историята на австрийците, унгарците, германците, хърватите, куцовласите и румънците – в доброто и злото. Съществото на войводинските сърби е интернационално. Това че Войводина е сръбска, тя е подчертала не по-малко от Княжество Сърбия, когато тя себе си именува като „Войводство Сърбия”, онази първата под турците, тази другата под австрийците. Но тя е Сърбия през Дунав и Сава (не забравям и частта от Мачва, „Долен Срем”) която себе си нарича „Войводина”. Затова Войводина трябва да отхвърли от себе си името „Сърбия”, не затова че не е сръбска, а затова че не е прикрита колония на сърбиянската Сърбия, скрита фалшива автономия. Република Войводина във федералната общност със Сърбия трябва да намери най-подходящото име за преуредената държава от която и двете да са доволни. Сърбия и Войводина са две сръбски страни и принципа на техния съвместен живот трябва да бъде „две страни, два господара”.

13.На Сърбия й предстои нова промяна на Конституцията. Сърбия е недоправена държава. Не поради удобната синтагма която използваше Джинджич, а за това че беше прав. Постоянните промени на Конституциите на Сърбия, средно почти на всеки десет години, изразяват стогодишната криза на великосръбската идея и политиката й от 1918 година и нейните корени в ХІХ век. Тя е екстремно нестабилна държава поради безотговорността на собствения си политически елит. Възможното влизане на Сърбия в Европейския съюз изисква промяна на нейната конституция. Няма причина Войводина да влиза в Европейския съюз чрез Сърбия, тя това може да направи заедно със Сърбия в равноправна общност с нея. Няма причини Войводина да не обсъди дали иска да бъде представена в Брюксел като регион, с регионална канцелария или да влезне в нея със статус на република. Статусът на република, освен другите предимства, й отваря врата за междудържавни споразумения от по-висок ранг от ония които може да си допусне като регион.

14.Във Войводина има „страх от летене”. Нейното правителство не изтъква, че произхожда директно от 1848 година. Няма причини правителството на Войводина да не изтъкне с паметник, или друг подходящ начин, че първият президент на Войводина е патриарх Йосиф Раячич. Раячич е единственият патриарх в историята на сръбския народ който е избран и за шеф на държавата, защото другите партиарси под австрийците и турците са били само опълномощени от дворовете изпълнители на част от цивилната власт. Раячич е единственият pontifex maximus в историята на всички сърби. Войводина има право и на химн. Неофициалния химн на сърбите във Войводина е бил посветен на Милетич, панчевският протосингел Васа Живкович е написал прекрасни стихове – никой във Войводина не се срамува от тях. Пее се и днес. Защо правителството на Войводина не разпише конкурс за химн? Кой правен акт може да й забрани това? Защо Войводина да няма свой празник, ден на Войводина, нима това не смее да бъде 13 май? Кой правен акт това може да й забрани? Защо нито един представител на властта във Войводина в Панчево не посети паметника на войводата Стеван Шупликац, комендант на народните сили на Сръбското войводство в този град? Защо гробът му в Крушедол е непосещаван? Не е ли прекалена гротеска сръбските унитаристи на Войводина да забраняват правото на герб, знаме и химн, а в Сърбия това може да има всеки град, предприятие, футболен отбор – дори и „Гробарите” на Партизан?

15.Маниакалният страх от самостоятелна Войводина, дори от текущата несъществуваща автономия е развит не само в Белград, но и в сърбиянската иредента във Войводина която предвождат малобройните интелектуалци от Белград с произход от Войводина. Техният сервис на сърбиянците унитаристи е награден с членство и в Сръбската академия на науките и изкуствата, но и обременен със задължението в Матицата сръбска във Войводина да заплашват Войводина от издигане на собствено знаме. Някои от тях са потомци на „оптантите” от 1920 година, които освен другите места, на вълни са напуснали и Сент Андрея и са дошли във войводската част на кралството на СХС, а днес с опустошената Сент Андрея, която техните деди са оставили, плашат войводинците че така ще стане с цяла Войводина ако стане република. Унгария ще глътне Войводина, а войводинците сърби ще трябва с куфарите да дойдат при тях, в Белград. Но Войводина никому не е била мащеха нито в Кралството на СХС и за разлика от светоандрейските оптанти които използваха Трианонския договор според който народите в бивша Австроунгария могат за две години да се преселват в държавите майки при своите народи, германците, унгарците, чехите, словаците и румънците не напуснаха Войводина за да отидат в своите страни. Не смятайки германците и отмъщението на Източна Европа срещу тях след Втората световна война, унгарците, словаците, хърватите и румънците забързано напускат Войводина едва през последните 20 години, заради деструктивната политика на Сърбия към Войводина и националните малцинства. Но много повече от тях отидоха сърби, но не в Сърбия а далеч от нея. Политиката на Сърбия опустошава Войводина от сърби, а не Унгария нито която и да е съседна или несъседна държава.

16. Автономия Войводина в Сърбия е мъртва. Република Войводина, изгласувана със собствени сили на войводинците, е единствения отговор. Унитаристите се страхуват от нея. Във Войводина няма дораснали сили за тая задача. Или ги има?
(цялостно, авторизирано изложение на трибуната на Войводинския клуб)