КИЦ Босилеград

Орвел 2018

Иван НиколовНие уж сме национално малцинство. Уж сме демократи. Уж сме европейци. Уж имаме свобода на сдружаването. Уж имаме всички човешки и малцинствени права (че и повече отколкото ни се полагат). Уж имаме Национален съвет. Уж имаме образование на български език. Уж имаме издателство на български език. Уж имаме медии на български език. Уж имаме свобода на словото. Уж поповете проповядват на български.  И така нататък…

Всичко това е на ужким. А в действителност?

Българи сме, па се изтрепахме да си избираме сръбски партии да ни управляват. И то избираме от ония, баш-бабаит сръбските партии. Основани още в 19 век от Гарашанин, Пашич, Новакович, Милойевич и други такива дето три пъти досега палят войни на Балканите, Европа и света. Дето направиха от българите в Македония антични македонци, а от нас някакви кльомпави шопи с геги, някакви мелези, някакви уроди, ни сърби, ни българи – пази Боже! Ако не от тия, тогава се хващаме за комунистите. И то за ония от умрялата, Титова Югославия. Дето са изпращали дедите и бащите ни на Голи оток задето не се хващали на „Козарачко коло“.

Все още ни убеждават, че това не било важно. Важното било, да сме лоялни, толерантни, да обичаме тия дето, с извинение, ни таковат майката, абе дето се вика, да сме европейци, щото сега това било модерно! Е то може да сме и българи, ама да не е много, а така по мъничко. Колкото за кадем.

Да сме българи, когато трябва да ни представят пред гостите от София, когато да запишем децата си на българските университети, когато трябва да си извадим български „пасош“, когато трябва да се лекуваме на ВМА и когато да намажем нещо от европейските програми. Иначе си говорим на сръбски или поне на оня, овчарско-говедарският диалект, който, според сръбските езиковеди, се казвал „сърбо-шопски“ или „торлашки“. Ако не вярвате, вдигнете телефона на някой ваш познат от Босилеград и Цариброд и слушайте на кой език ще ви заговори.

Щото така… Не се знае кой е от другата страна на слушалката, пък и да не кажат тия дето ни подслушват, че сме „великобългарски националисти“ които мечтаят за Сан-Стефанска България на сръбскa територия?! Пък и нали знаете, живеем в Сърбия, сръбски хляб ядем, така било редно… То вярно, сега е демокрация, ама няма да гласуваме и за нашите си български и малцинствени партии, че те, пише в кметския вестник, били националистически!? През това време и най-калпавите български партии вкараха България в Европа, пък ние симпатизантите на сръбските националистически партии от 19 век се оглеждаме по плетищата за коприви.

Българските малцинствени партии, дето още в зората на демокрацията бяха авангард на българското малцинство, ги направиха на луди. Сега вече всички говорят това, което те говореха преди три десетилетия, всички крадат от идеите им и гледат да се вмъкнат дълбоко във властта, не за да променят нещата, а за да си гребнат от бюджетните пари. Защото така са научени още по времето на комунизма.

Националният съвет за българското малцинство, който трябваше да се грижи за езика, културата, медиите и българският език в администрацията, е по-сръбски даже и от Отаджбинската управа на Сръбската радикална партия. А председателят му е активист на една консервативна сръбска националистическа партия и на една друга – „(Те) това сме ние“. Нали го знаете – оня дето беше фалшифицирал изборните книжа за депутат и дето обича да го снимат по РТС на тържествата на БИА. И дето събира българските паметни плочи с полиция, не иска да говори нито с вицепрезидентката Илияна Йотова, нито със сръбската министърка Зорана Михайлович а българските инвеститори направо ги гони с камъни от Босилеград. Защото е превърнал общината в негова частна собственост, а нейните граждани във феодални крепостни селяни

Официален Белград не само подкрепя такива „европейски“ политици а направо ги трупа с пари. Само по линията на Националният съвет, пише в кметския вестник, той ще получи 12 пъти повече пари от миналата година! Башка и други, още по-големи суми по линията на общината.

И после тия които идват от Брюксел, Белград и София ни съветват да променим управниците си по демократичен път на изборите?! Просто така, с писане на статии по медиите и статуси по социалните мрежи! Само че неговите партийни шефове в Белград, дето са му дали парите са го устоличили за всички времена. Защото изборите у нас не са въпрос на политически убеждения а въпрос на зависимости и търговия – кой даде повече. И се провеждат проформа.

Свободните, образованите и предприемчивите са малко и никой не разчита на тях. Нито властта, която си знае, че те са против нея. Нито опозицията защото знае, че те са малко и не могат да разклатят системата. И те не разчитат на никого. Просто си събират багажа и си отиват да се оправят сами. Те тука никому не са нужни.

Нужни са пенсионерите, нужни са потребителите на социалните помощи, нужни са възрастните и безпомощните, нужни са ония които се финансират от общинският бюджет. И които за един мандат от четири години имат една-единствена задача: да излезнат на изборите и да гласуват по команда за оня който държи и ножа и хляба.

И какво излиза накрая?

Излиза, че само заради хляба и ножа, ние учим на чужд език, пишем по медите това което ни кажат, затваряме си очите пред това което виждаме, допускаме да ни водят за носа, да ни правят на глупаци, на малоумни, на животни, на роби лишени от свобода и човешко достойнство. Не, не, извинявам се на робите. Те все пак създадоха един Спартак.

Иван Николов

Иван Николов
Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“
Иван Николов

Latest posts by Иван Николов (see all)