КИЦ Босилеград

Назначението на Калигула

Иван НиколовЧетвъртият владетел на Римската империя Калигула, за да обиди патрициите, сенаторите  и народните маси е назначил  за консул на Рим –  неговият любим кон Инцитатус. И всички са му ръкопляскали! Звучи познато, нали?

И тогава най-трудният проблем на народовластието е бил да накара обикновеният човек да се отпусне и да почне да мисли и говори. Защото диктатурата винаги е искала на всяка цена да му затвори устата. По това се различават двете държавни системи – демократичната и тоталитарната.

Вие сами решете каква е системата в която живеете.

Стефан Цанев казва: “Народът не иска народовластие, народът иска Цезар! Народът не иска сам да решава съдбата си, народът не иска да е свободен, защото го мързи, защото е затъпял, защото е свикнал друг да решава съдбата му, защото да си свободен – значи да мислиш!”

Спомням си за тия жестоки думи на великият ни писател, докато чета в социалните мрежи разни нескопосани мисли на бившите курсанти на политическите школи в Лесковац и Кумровец, на разни пенсионирани, предрешени и непредрешени агенти на специалната полиция, на всякакви набедени експерти по нищо и платени гласоподаватели на статусквото. Те винаги скачат на бой, щом някой си позволи да им разкритукава чедото което те в началото на демокрацията извадиха от магазинчето за контрабандни дънки и маратонки и му дадоха неограничена власт да ни управлява. И то да ни управлява така както не са ни управлявали и по турско време – тогава поне нашите предци са оцелелели. Сега, по сръбско време, съвсем не е сигурно дали ще оцелеем. Особено ако чедото на комунистическите служби остане да ни управлява още десетина години.

Най-смешното е, когато видиш неговите духовни отци със значките на БИА да го защитават! То бива наглост, ама не и дотам. И все пак, добре е, че позагубиха нервите и направо си показаха, че именно те, а не „народеца“ го е назначил на власт. И то за да следва Начертанието на Гарашанин според което  „сръбското коло“ трябва да се вие поне до  Стамбол, нищо, че за пред света говорят всякакви алабализми за Европейския съюз.

Та така, поостарелите вече настойници на кмета, криво-ляво се понаучиха да пипат по клавишите на компютъра и на мобилните телефони и се опитват със склерозиралите мозъци от времето на Брионският пленум да обясняват днешните събития и проблеми. Само като им погледнеш накъсаните изречения, безкрайните многоточия и натрупаните без всякакви граматически правила думи и ти става ясен хаоса в главите на техните пенсионирани автори.

 Убедени русофили и антиевропейци, те не се срамуват да искат пари от японският и американският посланик „като цигани“, според самопризнанието на вожда. Настаняват бежанци от Сирия и Афганистан не от състрадание към тях, а от ламтеж да се докопат до парите на Върховният комисариат за бежанците. Продават на концесии планинските потоци и никой не знае за каква сума. Харчат луди пари за започнати спортни зали, плувни басейни, водопроводи и други паметници на глупостта. За истинските паметници на жертвите на войните дума не дават да се каже. И не правят никаква разлика между Левски, партизаните на Тито и четниците на Коста Печанац.

За тях, опозицията е виновна за всичко, въпреки че под тяхно управление фалираха социалистическите предприятия, техните банки ограбиха спестяванията на хората, те водиха гражданска война срещу собствения си народ, те загубиха войната за Косово и накрая накараха собствените си деца да избягат в чужбина за да не се върнат никога вече.

Заслепени от властолюбието и чувството за безнаказаност, те вече не виждат пустеещите села и празните улици на града. От „доброто“ им управление  хората оставиха родните си къщи и тръгнаха да си търсят по-добро и по-спокойно място за живот. Останаха само потребителите на еднократни социални помощи, гримирани чистачки с минижупи и токчета, зелничарки, гласоподаватели и кръводарители на повикване.

Ако веднъж си гласувал за вожда и си се възползвал от милостта му да вкусиш от държавните социални помощи, ако те е удостоил с целувката  на дракона, ти си длъжен цял живот тихомълком да се отзоваваш на среднощното му телефонно обаждане, да протестираш на Гуйчак, да легнеш на асфалта пред министерския кортеж, да симулираш болен пред лекарите на ВМА от Белград, да дадеш кръв та ако ще и да припаднеш от слабост.

Защото иначе вождът може да си помисли, че го мразиш и няма да те удостои с милостта си и да ти подхвърли трохите от държавната трапеза на която той пирува.

Иван Николов
Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“
Иван Николов

Latest posts by Иван Николов (see all)