КИЦ Босилеград

Западните покрайини

Западните покрайини

Западни покрайнини (Западни български покрайнини) е политико-географски и исторически термин, утвърдил се в България след Първата световна война, за да обозначи териториите, откъснати от Българската държава по силата на Ньойския мирен договор и присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС)(а от 1929 г. Кралство Югославия). По-голямата част от тези територии (1545 кв. км.) днес влиза в състава на Сърбия и тя именно е известна като “Западни покрайнини”, а по-малката (1028 кв.км. – Струмишко) – в Република Македония.

Терминът “Западни покрайнини” не се приема на официално ниво в Република Сърбия, въпреки че в официални междудържавни документи като Бледската спогодба от 1947 г. между Тито и Георги Димитров този термин – “Западни български покрайнини” е намирал своето място. В България за обозначаване на тези територии друго название не се е наложило. Тъй като днес тези райони влизат в шест общини на Сърбия (Цариброд (Димитровград), Босилеград, Бабушница, Сурдулица, Пирот и Зайчар), всеки друг географски (или исторически) признак за наименованието им би бил прекалено описателен, а ако ги определим като “територии с българско население” бихме били още по-неточни поради факта, че български общности има и в различни други части на днешна Сърбия.