Ден на народните будители в дните на изкушения
Епидемичната обстановка и мерките за защита от КОВИД-19 ни попречиха да отбележим Деня на народните будители по начина по който си бяхме утвърдили през изтеклите две десетилетия – с богата културна програма заедно с партньорите от Столична община, съграждани и гости от България.
По повод Деня на народните будители в КИЦ „Босилеград” през годините гостуваха известни български културни дейци, а босилеградчани имаха не само възможността да си припомнят и да почетат паметта към българските будители, но и да се докоснат до магията на българската култура и изкуство.
Опитвахме се максимално да доближим до душите и сърцата на хората идеалите на нашите будители, изкуството което ни връща към корените и ни прави по-благородни и духовно по-извисени. И не само това. Правехме го заедно с нашите сънародници от България и по този начин заздравяхме връзките със сънародниците си в отечеството които ставаха все по-съпричастни към нашата кауза. Мисия тежка и отговорна в условията на едно уморено от тоталитарните рефлекси общество, което не понася великите идеи за свобода, равенство и демокрация. И което все още предпочита послушните, мълчаливите и посредствените пред свободолюбивите бунтовници които се стремят към образование и просвета. Вероятно защото ги е страх, че просвещението може да ни направи свободни.
За характера на едно общество най-добре говори отношението му към поетите, писателите, журналистите и публицистите – ония които подпадат под категорията будители. Нито един тиранин не е спечелил битка срещу тях, независимо от цената.
Нека и днес да си припомним.
1 ноември е Ден на народните будители – официален общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност.
Духовното просвещение на българския народ дава тласък на националноосвободително движение по българските земи.
В освободена от османско владичество България както интелигенцията, така и масовият човек съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове и села искат да отдадат заслужената признателност към народните будители не само като кръщават улици, читалища и училища на тяхно име.
Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.
Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.
През 1922г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.
На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно с което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. и издава Прокламация:
„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“
По повод обявяване празника за общонационален министър Стоян Омарчевски казва: „…първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот… Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоан Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, чрез който празник, уреден планомерно и системно, да се обединяват всички усилия в това направление, като тоя ден се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители, към ония, които като самоотвержени воини, водеха българския народ в миналото към просвета, към свобода, към култура, да вдъхновим младежта чрез техните светли образи към народни и културни идеали.
През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим. Забраната е част от системно налаганата в обществото пропаганда и цензура, характерни за целия период на тоталитарно управление на България.
С този акт комунистическата власт се опитва да омаловажи значимостта на будителите и техния принос за развитието на културата и историята в България. Въпреки това традицията остава запазена в паметта на българския народ.
След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“. От 2002 г. се изпълнява ритуал по издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и извършване на тържествена смяна на караула.
По повод отбелязването на Деня на народните будители през 2018г., Президентът Румен Радев казва: Будителят не е интелектуалец по европейски образец. Това е българска духовна категория. За да си будител, интелектуалният авторитет не стига. Трябва да имаш добавена стойност от доблест, кураж и посветеност. Будителите са мисионерите на културата, морала и свободата. Едни будят с таланта си, други с пример. Едни пишат книги и играят на театралната сцена, а други пишат история и носят достойно своята роля на сцената на живота”.
Честит празник на Народните будители!
КИЦ „Босилеград”