КИЦ Босилеград

Ден на жертвите на комунистическият режим

Зоя Андонова представя книгата “Досие Югославия срещу душата на Македония”

На 1 февруари в КИЦ „Босилеград“ се проведе възпоменателната вечер по повод Деня на жертвите на комунистическия режим в България. По този повод бяха представени книгите на Темелко Нешков – Досие: Югославия срещу душата на Македония и “Раздяла няма – Македония срещу македонизма”. На срещата говориха Зоя Андонова и Иван Николов от издателството “Свети Климент Охридски”.

Поздравявайки гостите, председателят на КИЦ „Босилеград“ Иван Николов каза:

„Историята е процес с отложено действие, събитията които са се случили в миналото все още определят характера на настоящето и бъдещето. В миналото можем да намерим обяснение за множеството актуални проблеми които и днес продължават да изкушават търпението на хората с лесно посягане към насилието като средство за постигане на политически цели.

Днес в България се отдава почит на жертвите на комунизма и ние се солидаризираме с това. С риск да се повторя, искам и тази вечер да спомена за ужасяващите цифри за жертвите на комунизма които все още се дискутират в научното и публичното пространство, но вече се налага мнението, че те са около 100 милиона в световни размери. С това разбира се, не искам да омаловажа или да премълча жертвите и на други тоталитарни идеологии като нацизма, фашизма или в днешно време ислямската държава.

Според доклада на комунистическия прокурор Георги Петров,  Народния съд на комунистическия режим в България издава 2875 смъртни присъди сред които  са трима регенти, всички министри на три кабинета – два на Богдан Филов и на Добри Божилов и половината министри от кабинета на Иван Багрянов – всичко 33 министри, между които трима министър-председатели, двама военни министри; почти цялата администрация на царя; 67 народни представители от 25 обикновено народно събрание; целият висш военен съвет, целият генерален щаб – около 37 души генерали, полковници и офицери от всички чинове: всички директори на полицията, всички областни и помощник-областни директори, началници на държавна сигурност, областни и околийски полицейски началници, коменданти и околийски управители, всички групови полицейски началници и цялата политическа полиция. Сред осъдените са и над 120 свещеници. За по-малко от година българските комунисти избиват повече български генерали и висши офицери отколкото са загинали във всички войни от Освобождението до днес. Въпреки незначителните колебания в данните, вече се утвърди мнението, че избитите без съд и присъда в България са много повече – около 30 000 души.

Несравнимо повече са жертвите в бивша Югославия. Според вестник „Политика“ в доклад пред Скубщината от 1 февруари 1951 шефът на тогавашната военна и тайна полиция Александър Ранкович пише: „През нашите затвори между 1945-1951 са минали 3 777,776 затворници  и сме ликвидирали 586 000 народни врагове“. Само на територията на Словения са открити над 600 масови гробници с над 100 000 жертви. В Хърватия в над 900 гробници са погребани около 90 000 жертви. Най-масовите убийства са станали на Кочевски рог и в Блайбург.

Сред тях са и жертвите от „Кървавия Божич“ в Македония около 30 000 души и над 120 000 минали през комунистическите затвори. Над 50 000 са жертвите на германското малцинство в Югославия. Неотдавна в Загреб бяха публикувани списъци с имената на около 15 000 политически затворници от Голи Оток, сред които могат да се изброят имената и на над 800 българи от Македония и Западните покрайнини. С тия ужасяващи данни Йосип Броз Тито се нарежда сред десетте най-жестоки комунистически диктатори в света.

Разбира се, и ние българите в Западните покрайнини също сме дали не малко жертви на комунистическите режими и в България и в бивша Югославия. В България нашите жертви на комунизма са и цялото ръководство на Върховния комитет за бежанците и на „Въртоп“, предадени от югославските комунисти на техните български другари, които, според свидетелството на един от почетните председатели на ВМРО, Стоян Бояджиев, без съд и присъда са разстреляни в мината в Перник. Сред тях се споменава и името на легендарният ръководител на „Въртоп“ Иван Гьошев. Знаем и за политическите процеси срещу две групи босилеградски българи по времето на Информбюро. За съжаление, всичките те са излезли напълно смачкани от канцлагерите Голи Оток и Св. Гъргур и никой от тях до края на живота си не е оставил никаква писана следа за своите страдания. Дори и след края на Югославия и донасянето на закона за реабилитацията на политическите затворници, почти всички искове за реабилитация на политически осъдени лица са решени в полза на тях или техните наследници, освен ония които се отнасят за българите! От подадените около 70 иска за реабилитация досега не е решен нито един.

По време на комунизма продължават да падат жертви на границата при опит за нелегално преминаване от югославска страна, но има и осъдени от Народния съд. Колко – тепърва трябва да се изследва.

Според сръбски и черногорски източници, българите са на второ място по броя на политически затворници по глава на населението, веднага след черногорците.

Няма нужда да припомням какви последствия е оставил комунизмът в икономиката, културата и поведението на хората – те продължават и днес и продължават да ни пречат да създадем едно по-нормално и по справедливо общество.

Като цивилизован народ ние трябва да отдадем почит на жертвите и да осъдим преди всичко собствените си престъпници. Непрекъснато трябва да припомняме и да мислим как да овладеем и укротим злото в човешката душа което е в състояние да направи толкова мащабни престъпления.

Това е изключително важно и днес, когато във вихъра на политическата борба хората често пъти излизат от контрол и се изкушават да използват насилието като средство за борба срещу политическите си опоненти. Демокрацията и правовата държава са досега най-известните механизми за постигане на така необходимия баланс в съвременните пренапрегнати общества“.