КИЦ Босилеград

В името на народа

„И плеснат с ръце, па се прегърнат” – Хр. Ботев

Утихна ли олелията с българските медици? Май да. Но ехото се шири вече в Сърбия. И някои хора са твърде неспокойни от това. Ето едно малко напомняне около прословутото посещение на българските лекари. Да, бяха поканени от КИЦ „Босилеград” на 10 ноември тази година, за прегледи, консултации и с топла човешка дума да помогнат на босилеградчани да преодолеят здравословни проблеми. Дойдоха трима от Първа градска болница в София, очен специалист, уши, нос и гърло и вътрешни болести. Пациенти дойдоха, повече от очакваното. Започнаха прегледите, и гледай чудо! След десетина минути в КИЦ-а нахлу полицията, заедно със здравна инспекция от Ниш. Казаха, че идват по сигнал. Да, знаем по чий сигнал!? Започнаха дълги и продължителни разпитвания и писане на „прецизни” протоколи. Рекоха, че това действие на КИЦ-а е незаконно, както и работата на лекарите – незаконна. Инспекторите са в правото си и постъпват законно. Законно полицаите прибраха българските лекари в полицията в Босилеград. Два часа в КИЦ-а и четири часа в полицейското – съвсем законно, според законите на държавата, в която живеем. Абе то, държавата, с нас, българите всички деяния ги върши законно, нали? Ще ви посоча сума ти и примери, които ще оправдаят законните действия на държавата.

През 1920 година дойдоха около Архангелова задушница – законно. Е, вярно, с двайсетина дена по-рано от предвиденото според Ньойския договор, но кой ти гледа спазването на някакъв си международен договор! Важно е, че те дойдоха законно! След идването веднага ни покръстиха и се сдобихме със сръбски фамилни имена – законно. Ругатните, заканите и побоищата им бяха законни. Десетките убийства по границата – също. За тези убийства, тормози и подобни деяния вижте в книгата на френския журналист и дипломат Анри Пози „Войната се връща”.

През 1941 година, когато Западните покрайнини бяха върнати в държавните граници на България, фамилните ни имена отнова бяха български.

През 1945 година Титовите комунисти не посегнаха на българските ни фамилни имена и на майчиния ни български език, вероятно съвсем незаконно!!!

През 1948 година бе подписана Резолюцията на Информбюро и уж Тито казал на Сталин НЕ, а то май е било обратно… но както и да е… кой кого е отсвирил, не се знае. Знае се, че към 200 човека от Босилеградско, които са споменали, по някакъв си начин, Сталин или СССР, бяха в „командировка” на Голи оток, естествено – законно!

През 1959/1960 година българската народност /чети:българско малцинство/, означена така според комунистическата терминология, и живееща в две общини – Босилеградска и Димитровградска, беше разпръсната от югославската администрация, по политически и икономически съображения, в още три общини – Пиротска, Бабушничка и Сурдулишка, и до ден днешен е така. Разделяй и владей! Разбира се, законно!

През същите години в Босилеград закриха гимназията с цел да премахнат обучението на български език и вместо гимназия откриха средно икономическо училище на сърбохърватски език – пак законно.

В края на 60-те години на миналия век в Босилеград бяха закрити операционната зала и родилният дом, как си мислите, законно – вярвайте ми!

В 1968 година се открива ГКПП „Рибарци”. Митничарите се редуват – българи и сърби, обаче полицаите и техните шефове са само сърби. И това – съвсем законно, нали?

През средата на 70-те години се построява язовир Горна Лисина, захранван от водите на Любатска и Лисинска река. Мощни помпи изтласкват водата във Власинския язовир. На годишно ниво кубиците вода са няколко стотин милиона. С тази вода се захранват хидроцентралите Върла 1, 2, 3 и 4. Босилеградската икономика от това нещо няма Бог знае каква полза, обаче Власинският язовир не е вече блато, както е било на времето, а дори е станал туристическа атракция на Сърбия. А тока си плащаме по пазарни цени, за нашата вода – с наши пари. А още повече работниците на помпата не са от Босилеградско, а от Сурдулица. И всичко е законно.

Не е за изпускане, а дебело трябва да се подчертае, че от Ньойския договор до ден днешен само трима са началниците в Босилеград местни българи, другите са били от вътрешността на Сърбия, и това в името на добрия тон, съвсем законно.

През 1987 година в Босилеград, а в Димитровград няколко години по-рано беше премахнато обучението на български език в Основните училища, съвсем законно.

През 90-те години на миналия век Югославия се разпадна и избухнаха гражданските войни. Нас, българите, съвсем законно ни мобилизираха да браним сръбството от тези, с които до вчера градихме братство и единство. По нас стреляха незаконно тия отсреща, но ние съвсем законно губехме животите си „на бранику домовине”, демек за отечеството!?

В началото на този век всички политзатворници бяха реабилитирани и парично овъзмездени, само ние, българите не бяхме овъзмездени – законно.

Преди няколко години законно ни отнемаха българските коли, но след един мащабен протест казаха, че са пообъркали закона, и да чукна на дърво, до ден днешен законно си караме колите. Разбира се, до нов по-законен закон. Някъде по същото време реално ни отнеха Районния съд в Босилеград и го преместиха във вътрешността. Даже останахме без съд по бърза процедура.

Да напомня, че „законно” арестуваха камбаната за Параловската църква и след няколко месеца допитвания и преписки по друг закон я освободиха.

Тази година на 15 май арестуваха плочата с имената на жертвите от погрома на Коста Печанац на 15-16 май 1917година. И законно я все още държат!

Преди около месец общинската управа успя да изгони българската фирма „Калинел”, която даваше хляб на 100-тина босилеградски семейства, само затова, че на някои от босилеградската управа не бяха задоволени личните им потребности.  „Калинел” дойде в Босилеград наистина законно, с цел да инвестира, но законно си отиде по вкуса на силните на деня.

Та, за олелията с българските медици – задържането им си беше напълно законно, защото естествено поканата на КИЦ-а, за да помогне на тоя изстрадал, измъчен и смачкан народ, се оказа незаконна. А това, че здравните инспектори се позоваваха на закони от вече несъществуваща държава, Държавна общност на Сърбия и Черна гора, няма значение. Другото беше съвсем законно – да прогониш лекар, дошъл до дома на болника.

А хайде сега, да си припомним, че община Босилеград с години източваше българската здравна каса с над 10 хиляди прегледа, по думите на кмета на Босилеград, във ВМА – София. Самият той се хвалеше на едно от общинските заседания на Скупщината, че точи българската здравна каса, като води граждани от Босилеград и от вътрешността на Сърбия на лечение в София, и спестява хиляди и хиляди динари на сръбското здравеопазване. Внимавайте – без знанието на сръбското Министерство на здравеопазването! Босилеградските пациенти на ВМА – София са твърди гласоподаватели на босилеградския кмет. Всичко това е толкова законно! Нали? Нали?!

А гледай ти, там – в Белград и София – казват, че сръбско-българските отношения никога не са били по-добри от сега! Та от над 60 хиляди се стопихме до под 20 хиляди – за половин век! Да живеят сръбско-българските отношения! И плеснат с ръце, па се прегърнат. И отлетят във висините на властта, а народът гине в ниското.

Радко Стоянчов

Радко Стоянчов
Радко Стоянчов е роден през лето господне 1954.г. в с. Белут, Босилеградско, Западни покрайнини. Зодия стрелец, образование грамотен, книги печатал и ще печати, награди само и единствено за поезия.
Радко Стоянчов

Latest posts by Радко Стоянчов (see all)