КИЦ Босилеград

Възпоменателна вечер по повод Деня на Западните покрайнини

DSC00472

КИЦ “Босилеград” проведе поредната си възпоменателна вечер по повод Деня на Западните покрайнини. Вечер, на която на фона на черната забрадка отново си припомнихме най-трагичните събития през 20-те години на миналия век предрешили съдбата ни за десетилетия наред. Вечер, на която с минута мълчание отдадохме почит на жертвите на терора на границата. Вечер, в която представихме книгата на Ангел Джонев “Отиваха юнаците, отиваха”. Вечер, на която бяхме заедно с автора Ангел Джонев, с издателят директор на музея в Добрич г-н Костадин Костадинов, със съпредседателят на Национално движение Западни покрайнини д-р Валентин Янев, с представителят на Българо-унгарското дружество в България г-н Тамаш Текереш, с дружество “Св. Св. Кирил и Методий” в Кюстендил, с ВМРО Кюстендил, с председателят на Демократичния съюз на българите Драголюб Иванчов, с председателят на сдружение ГЛАС Александър Димитров с и гражданите на Босилеград.

 
 DSC00483
 
 

 

53 pehoten

АНГЕЛ ДЖОНЕВ

ОТИВАХА ЮНАЦИТЕ, ОТИВАХА
 
ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТИ ПЕХОТЕН РЕЗЕРВЕН ПОЛК ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

(1915-1918 Г.)

Резюме

 

През трите години на съществуването си Петдесет и трети пехотен резервен полк преминава по основните бойни полета на Балканите. Ако формално се спазят географските граници на полуострова, даже излиза и извън тях. Миналото му се завърта в един своеобразен кръг от Кюстендил и Радомир и пак дотам. В края на началото му стои Бело поле, а в началото на края му Добро поле. Бойният му през 1915 г. път преминава на запад и юг в сражения във Вардарска Македония – Голак, Калиманци, Злетовска река, Велес, Голешница, Клепа, Голашец. След зимен престой при с. Смоквица частта е прехвърлена на изток на позиции по Беласица. През лятото на 1916 г. от Рупелското дефиле настъпва по Струма на юг в Беломорието. Бързо обаче е прехвърлен на север в Добруджа. В новата война срещу Румъния участва в битките при Добрич, Кубадин, Ташавлу, Бабадаг и влиза като освободител в последния град и в Тулча. Изпратен е още по-на север на фронта при р. Серет, където защитава позициите през почти цялата 1917 г. По дълъг маршрут на запад и юг през Янка-Бузъу-Питещ-Крайова-Турно Северин-Оршова-Тимишоара-Нови Сад-Белград-Ниш-Велес е разположен на Южния фронт в завоя на р. Черна на кота 1050. Там отново защитава позициите през повече от половината на 1918 г. Изпратен е в най-опасния участък, в района на Добро поле, където получава трънения венец на славата. Отстъплението му назад към Кюстендил и Радомир не може да помрачи бойните подвизи и постижения през само тридесет и седем месечното му съществуване.

По това време той преминава по четирите посоки българското землище – Македония в трите й дяла, цяла Добруджа и Поморавието. Влашко, Банат и Шумадия са другите географски области, които виждат славните юнаци от Петдесет и трети полк. България, Сърбия, Гърция, Румъния и Австро-Унгария са държавите, на чиято юридическа територия те стъпват. Неизброими са националностите на враговете от фронтовия Вавилон на Съглашението, с които се сражават. Сърби, французи, англичани, руси, румънци са сред основните им противници, но кой знае какъв е произходът на много от хората рекрутирани от обширните империи на Антантата. Само сбирката от нации прави войната планетарна с геополитически цели.

България участва в този най-голям дотогавашен въоръжен конфликт в историята на човечеството с развятото знаме на националното обединение. Едно величаво усилие, започнато през Възраждането и първите десетилетия на възстановеното Отечество. Петдесет и трети полк участва на всичките освободителни мисии във Вардарска Македония, Беломорието и Добруджа. Макар военновременно, България постига преследваната цел и в един малък отрязък от време фактически събира основната част от своя народ и територии в една държава. Под контрола й са предели, надхвърлящи санстефанския идеал. Постигнатото обаче не го замества и не се превръща в ново стремление. И двата са кратковременни, но първият устоява, без да е собствено постижение. Временните граници от световния конфликт са безспорен български успех, но потънал в забвението на миналото. Те са постигнати с невероятни усилия и с цената на стотици хиляди убити, ранени и осакатени. Черните забрадки значително се увеличават и се надвесват над пъстрите премени на народните носии. Сираците и вдовиците се намножават. Кой може да каже колко са неродените деца? Погромът изпепелява изграденото и постигнато с толкова много кървави усилия. В наново завзетите от противниците земи остават гробовете на падналите герои. Къде са те, защо са потънали в бурени и забвение? Може ли наследниците им или случаен минувач да се преклони на безпримерният им подвиг? Едва ли?! Победителите на Балканите си отмъщават и на умрелите. Костите им обаче очертават границите на българския национален идеал.

Първият век разделя Петдесет и трети полк от заслуженото му място в историята. Останали са в наличност немного папки с документи, отделени броеве от вестници, книжка с библиографска рядкост и множество пожълтели фотографии. Намират се по някоя вещ, оръжие, мундир, пагони и потъмнели ордени. От юнаците – и от загиналите и от преживелите тогава, но всички в отвъдното днес е останалa само прах. Забравен е заветът да се разказва и предава на поколенията. Затихнал е гръмовитият повик на славния им предводител генерал Константин Ламбринов – „Момчета, България загива, напред!!!”. Нищо не е, каквото е било.

Но ако в началото е словото, то и на края стои словото. За достойните синове на България, за героите от Кюстендилско, Радомирско, Дупнишко, Трънско и Софийско, за тези от другите краища на Отечеството, за откъснатите им събратя от Босилеградско, всичките събрани в строя на Петдесет и трети полк, е този спомен. Той е и за забравилите ги наследници, за нищо незнаещите, за нещо подочулите и оттук-оттам попрочели. Също е за малкото добре осведомени, за укрепване на познанието им. Той е преграда пред забвението, устои на паметта, словесен паметник на Петдесет и трети полк. Тази бойна част, на която признателните българи нарекоха селища в Добруджа с названията Рилци и Полковник Ламбриново. Същите потомци изписват имената на падналите юнаци по паметните знаци в градове и села. Не е много, не е и малко, но трябва да се прави още. Заслужава си усилието да се издигне познанието за „хвърковатия” за българите и за „железния” според германците полк.