Балканските страни закъсняват в исторически план да оформят съвременни независими държави в сравнение с останалите страни в Европа. Причина за това е задържащото се владичество на Турската империя върху югоизточна Европа чак до началото на ХХ век- 1913 година. Освобождаването на балканските народи от турско робство не става едновременно, а последователно и винаги след поредна Руско-Турска война завършваща с поражение за Турция.По отношение на Сърбия, 4нейните въстания биват подкрепени от две Руско-Турски войни завършили с превес за Русия: 1812 година и 1829 година и затвърдили разширяваща се автономност на Сръбската държавица. Невъзможността на балканските народи да се освободят само и единствено със собствени сили от турския гнет ги прави заложници на две империи-Руската и Австро-Унгарската. Това слага отпечатък на последващите политически промени на полуострова съпътствуващи изтласкването на Отоманската империя от Европейските и територии. Последователно освобождаващите се народи като българският, албанският и разширяващата се автономия до степен на независимост на останалите-Сърбия, Черна Гора,Гърция и Румъния ги противопоставя поради стремежите им да овладяват опразваните от турците балкански земи. Всяка балканска държава развива своя национална доктрина включваща териториално разширяване, национално обединение и успешно асимилиране на чужди етноси.
Сърбия не прави изключение чрез доктрината на Гарашанин с неговото НАЧЕРТАНИЕ.
От 1844 година тази доктрина е на разположение на сръбския политически и интелектуален елит и той става нейн заложник за десетилетия. Намерението им да усвояват постепенно всички онези земи около тях населявани от сродни славянски народи ги противопоставя от една страна на силната Австро-Унгарска империя и от друга на многобройния и монолитен български етнос живеещ в Мизия, Тракия и Македония. След възстановяването на българската държавност през 1878 година сръбския политически елит възприема курс на омаломощаване на младата държава и недопускане към нея да се присъединят намиращите се все още под турска власт Македония и Тракия с рязко преобладаващо българско население. Фаталният Берлински конгрес от 1878 година разкъсва българският етнос в четири Балкански държави. Това подхранва надеждата на Сърбия, че би могла да започне своето разширение на югоизток за сметка на България. Северозападът с живеещите там словенци, хървати, далматинци и бошняци е бил недостъпен за тях поради въведения там абсолютен контрол от страна на Австро-Унгария.
Първата политическа грешка на сръбските управляващи е Сръбско-Българската война от 1885година след извършеното СЪЕДИНЕНИЕ на двете Българии-северна и южна. Това поведение е подхранено от Австро-Унгария и мълчаливата пасивност на Русия водени от техни си политически интереси.
Така Сърбия пропуска възможността да си осигури траен съюзник за дълги години в лицето на България в последващите сблъсъци с могъщия си северозападен съсед.
В периода между 1885 година и 1912г сръбския политически елит се вторачва в Македония намираща се все още под турска власт. Сръбските управляващи никога не са споделяли идеята за автономия на македонската земя след някоя успешна военна кампания срещу Турция. Доказателство за това е ширещата се сръбска пропаганда на действуващи сръбски чети дошли от вътрешността на Сърбия и в голяма степен финансирани с австрийски пари.
В периода на Балканските войни 1912-1913 година сръбският политически елит участвува в тези войни воден единствено от намерението за делба на Македония при решителната подкрепа от страна на Гърция и Русия. Преценката че завладяната с оръжие Вардарска Македония ще бъде лесно усвоена и асимилирана не се оказва така вярна.
Вкарването на Македонския въпрос единствено в посока на делба чрез войни се оказва недалновидно решение и обрича трите Балкански държави-България, Сърбия и Гърция в тежка и постоянна враждебност отредила им място в противоположни коалиции при последващите две световни войни. Всъщност това минира мира на Балканите чак до наши дни. След неуспешни опити македонските българи да бъдат обявени за южни сърби следва далеч по-успешния опит да им се внуши, че са антични македонци нямащи нищо общо с българския етнос. Плодовете на тази отвратителна дебългаризация ги берем и в настояще време.
Друг неприемлив ход на сръбската интелектуална и политическа върхушка е отчетливото желание да се разколебава шоплука за естествената му българска принадлежност. Опитите да се създава някаква „шопска нация” вкарва отново Сърбия и България в състояние на напрегнатост в отношенията им. Аз нямам информация някой български историк да твърди, че черногорците и сърбите са абсолютно различаващи се етноси. Но това лоялно наше поведение не прави никакво впечатление на сръбските историци и етнографи.
Формирането на една държавна единица върху територията на Македония би охладила апетитите на всички Балкански държави да си я делят. След като имаме две сръбски, две румънски, две гръцки/а сега и две албански държави/ нямаше да е трагедия да имаме и две български държави на Балканите.
След края на Първата световна война само два народа останаха извън изкуствено създадената държава Югославия/ по образеца на нейния идеологически баща- Гарашанин/.Това са България и Албания. В тежките следвоенни години Сърбия активно се намесва във вътрешнополитическия живот на Царство България търсейки поводи за нейната окупация.
Още по очевидни примери за несъстоятелни политически решения виждаме в съвременноста. Разпадът на съвременна Югославия в десетгодишна жестока гражданска война сам по себе си е показателен как един политик с поведение на диктатор и неговата партия могат да предизвикат тотален разпад на държавата си в опита да създават Велика Сърбия. А имаше по-интелигентни решения, които отчитайки интересите на всички етноси в бивша Югославия можеха да съхранят добрите отношения, икономическото сътрудничество, културния обмен и обща Европейска интеграция, но липсваше далновидност на тогавашната управляваща партия и стогодишния проект Югославия се срина.
А какво да кажем за постепенно превръщащата се в мираж възможност Сърбия да стане член на Европейския Съюз. Малко страни в Европа могат да се похвалят с такова ухажване от страна на Франция и Германия за приемането им в ЕС. И малко от тях са се държали толкова двусмислено или както пише в Библията-да са слуги едновременно на Бога и на мамона.
Но да погледнем и към България.
Тя също носи своята отговорност за сегашното състояние на нещата. Монарх и партии обладани от идеята за пълно национално обединение на всички българи в една държава решават, че това може да стане единствено и само по пътя на войната. Каква жестоко заблуждение! Пет войни за един народ, колкото и справедливи да са неговите намерения не е пример за мъдра държавна политика.
Цар Фердинанд и управляващите политически партии взимат грешното решение влизайки във въртележката на двете Балкански войни. Нищо не остава от първоначалното намерение на българския политически елит да се воюва за свободата на македонските българи и да се подкрепи една автономия на вече освободена Македония.
То СЪЕДИНЕНИЕ като през 1885година не може да се прави всеки път.
Цитирам първоначалните мотиви: Трите съюзни държави настояха Високата Порта да пристъпи незабавно към въвеждане на коренни реформи предвидени от чл.23 върху етническия принцип: „административна автономия на областите, генерал-губернатор белгиец или швейцарец, изборни областни събрания, жандармерия и местна милиция, свобода на образованието”.
Но хода на войната и блестящите победи които извоюва българското оръжие достигайки до подстъпите на Цариград се помрачава от пълния политически завой и съгласието на държавниците ни Македония да се дели със сърби и гърци. Пагубна грешка на тогавашните български политици! Точно това са очаквали тогавашните ни съюзници. Резултатът го знаем-Първа национална катастрофа.
В задаващата се Първа световна война отново същата коронована особа и обкръжаващите го политици взимат грешното решение. Вместо неутралитет пак вкарват страната в касапницата на продължителна война със затъване до втора национална катастрофа. И следва откъсване на нови територии и население: пак Южна Добруджа, пак Македония, и вече Западните Покрайнини и цяла Западна Тракия с близо 200 километров излаз на Бяло море.
Без да съм националист ще изброя и верните политически стъпки на българските управляващи, като например отказа на България да атакува турската армия при Проливите за да улесни овладяването им от корабите на Антантата. Вместо илюзорни обещания за териториални придобивки българските политици избират да останат лоялни съседи на Турция с която си оставаме такива в следващото столетие.
Също впечатляваща политическа постъпка е дипломатичният отказ на Цар Борис III да подкрепи Мусолини в злощастната му война с Гърция. Въобще Борис III е пример за далновидна политика осигуряваща стабилност на държавата, доколкото това е било възможно в годините на пълна изолация и разгръщаща се повсеместна война в цяла Европа. Не е тайна, че без негово решение не биха били спасени от изгаряне в крематориумите 40 000 хиляди български евреи от Царството ни.
Брилянтната акция за мирното връщане на Южна Добруджа признато от всички Велики Сили по онова време е дипломация достойна за изучаване от всяка една дипломатическа школа.
Какво може да се каже в обобщение.
Балканските страни не успяха да подтиснат националистическите си идеали за:
Велика Сърбия,
Възродена Византия,
Велика Румъния и
Обединена България,
в полза на един Балкански Съюз на равноправни държави. Тези страни не можаха да преглътнат създаването на една автономна, независима Македония по същество като втора българска държава/подчертавам втора българска държава, а не такава на някакви антични македонци/ на Балканите, която би могла да отвори пътя към югоизтока за използуване на Солунското пристанище като икономически излаз на Балканите към света. При възможна такава Балканска конструкция региона би могъл да оцелее необрушен от двете световни войни. Би могъл да е достоен конкурент и партньор на гиганти като Германия, Великобритания и Франция. Би предотвратил износа на евтина, квалифицирана работна ръка по света. Би избегнал ролята на пазар за стоки унищожаващи собственото му производство.
Бихме избегнали петте войни помежду ни от 1885г до 1941г и причинените от тях десетки хиляди жертви, разрушения и наслоена дълбока омраза между народите ни.
Ако искаме това все пак да се случи макар и след толкова много пропуснати години, всеки народ трябва да направи свой обективен прочит на Балканската ни история с всичките верни и грешни политически решения, които са взимали управляващите ни елити, решения които са сложили траен отпечатък както на взаимоотношенията ни така и на ролята която играем като регион в съвременния свят.
15.05.2017г. Босилеград
Д-р Валентин Янев
