Триумф на детската радост
ХVІІ международен детски Великденски фестивал – въпреки всичко!
Да организираш Великденски фестивал в Босилеград в условия на икономическа криза в България никак не е лесно. Още по-трудно е ако от сръбска страна непрекъснато те гледат накриво и на всяка стъпка ти правят пречки. Но ако невинните детски очички те гледат и очакват от теб да им направиш радост и удоволствие и ако ти самият си убеден, че трябва да го направиш – тогава нищо не бива да те спре.
В такъв дух тази година изминаха подготовките за поредния „ХVІІ международен детски Великденски фестивал – Босилеград 2010”. Организатора и многобройните приятели на фестивала в лицето на Културно-информационен център „Босилеград” и многобройните спонсори и приятели на фестивала, по обичайния и вече утвърден начин и план на време започваха динамичните подготовки и потънаха в грижите, неизвестностите, тревогите и радостите на фестивала.
Най-голямата и най-радостната детска културна манифестация на КИЦ-а в Босилеград и на Балканите се прави без всякакви предразсъдъци и се приема също така без предразсъдъци от децата, без оглед от коя са националност. Защото великденските християнски традиции са едни и същи, защото децата си говорят на един и същ – детски език и се разбират чудесно без оглед на границите, междудържавните отношения, националните предразсъдъци, злобата и завистта на ония които никога не са направили нищо за другите, за доброто, за красивото, за бъдещето.
Какво значи да правиш Великденски фестивал?
Най-напред трябва далеч да си надраснал класическото разбиране за Великден като празника на червените яйца, сладкишите, тортите, изобилната гозба със сарма и печено месо и задължителните две-три каси бира, плюскане до среднощ с чалгата на Цеца Величкович и шумни клюкарски разговори за разни махленски историйки със завидно количество псувни, алкохол и любовни постижения на задните седалки на колата или в тъмните дворове между кочината и кокошарника.
Вместо това, трябва поне от малко-малко да си наясно с християнското учение, да си приел посланията на Христос и да можеш да се замислиш над смисъла на Възкресението като начало на нов и вечен живот. Да си докоснал струните на Любовта и Добротата, да си изпитал тръпката от радостта да посрещаш и да даваш на другите радост, да търсиш и да създаваш приятели които на следващия Великден отново да те потърсят и да ти помогнат в организирането на фестивала с още повече деца и родители, с по-богата културна програма, с повече радост и детски смях.
Да се отнесеш със съжаление и презрение към всички ония които седемнайсет години не се умориха да измислят клевети и клюки за хилядите евро, за изчезналите подаръци които България ти е дала за да направиш такъв фестивал. Какво да ги правиш освен да ги съжаляваш – те са свикнали на всичко, дори и на Великден да гледат през монетарните измерения.
Да правиш Великденски фестивал значи да изтърпиш надутия и презрителен поглед на Митничаря и Полицая който бърника в багажника, брои тениските, моливите, ученическите чанти, флуомастерите и ти чете конско евангелие, че това не може така, че това не е за фестивала, че това е незаконна търговия и след два часа нерви да те върне обратно и ти да се чудиш как да го умилостивиш за да вкараш подаръците. И ако по някакъв вълшебен начин успееш да прекараш подаръците за фестивала, в Босилеград, той, без грам угризение на съвесттта, ще изпрати внучето си да се запише за състезанието и да си вземе своя великденски подарък. Тогава ти трябва съвсем по християнски да го посрещнеш и да си траеш, защото внучето съвсем не е виновно.
А какво значи да участваш на фестивала?
Да участваш на фестивала съвсем не означава да научиш детето си (на Великден) да лъже, да мами и да хленчи за да се представи пред комисията че е над или под определената възраст, да пробута яйце от патица, пуйка или от мисирка или пък добре подсилено яйце с разни специални лакове, бои и лепенки, да удря отстрани, само и само за да победи на всяка цена и не за друго а за да спечели колелото, детския телевизор или касетофона! И ако с лека усмивка предупредиш детето, че не бива така да прави, защото това не е честно към другите деца, тогава трябва да изтърпиш разчорлената мама, татко, дядо или баба които идват най-просташки да се карат и да крещят, че сте си позволили да предупреждавате точно тяхното дете, и да нарушавате „високите” морални принципи в които те си го възпитават!
Да участваш на фестивала съвсем не е въпрос на победа или загуба (което обикновено е въпрос на случайност) или на някаква награда която ще получиш или няма да получиш. Да участваш, значи да си един от многото които участват, да се радваш на другите, да посрещнеш и да се запознаеш с приятели, да се радваш на сътезанието с великденските яйца с приятелчетата, на музиката и танците, на хумористичните изпълнения, на фойерверките и детската врява, на възможността да се видиш по телевизията и съвсем най-накрая – да получиш нещичко за спомен от фестивала. И когато всичко това премине, да се замислиш над посланията които ти бяха отправени чрез песните на Мустафа Чаушев и дъщеря му, над хумора на комиците, на красотата на танците и игрите? Какво искаше да ти каже организаторът, изпълнителите, децата и защо точно на Великден? Ако успееш да се замислиш над това ти вече си открил смисъла на Великденския фестивал и знаеш защо трябва да участваш.
Явно целите на фестивала са прекалено високи за да бъдат разбрани от всеки, но точно затова си струва да продължим да го правим.
Фестивалът в щрихи:
Тази година на фестивала участваха 757 деца от Сърбия, България и Македония. В сравнение с миналата година участниците са със 7 по-малко. Всъщност, щяха да бъдат много повече, ако в последния момент не се случи нещо с идването на децата от Сурдулица. Това не се отрази много на фестивала. Отрази се на децата които трябваше да дойдат и останаха излъгани. А да излъжеш дете, съвсем не е достойно за един възрастен и отговорен човек.
Участници имаше от три страни: България - Русе, София, Плевен, Раднево, Перник, Радомир, Банско и Дупница; Сърбия – Иваново, Белград, Топола, Крагуевац, Ниш, Лесковац, Житораджа, Вучйе, Враня и Сурдулица; Македония – Тетово, Йегуновце, Скопие и Куманово.
Сянката на фестивала и тази година бяха скандалните постъпки на митничарите и полицаите на ГПП „Рибарци” които най-напред не позволиха да внесем подаръците за децата – дарение от Българско национално радио а след това и Библиите за деца – дарение от министър Божидар Димитров.
Спонсорите на фестивала бяха: Народно събрание на Република България, Постоянна комисия за децата младежта и спорта към СОС, Национален Дарителски фонд 13 века Бългаиря, Министерство на културата на България, Държавната агенция за българите в чужбина, ВМРО, Български Спортен Тотализатор, „ТЕЦ Марица-Изток 2” ЕАД, „Мини Марица Изток”, Културен център Босилеград, Община Босилеград, Столична община София, община Пловдив, Община Банско, Община Перник, Община Благоевград, Община Кюстендил, БНК „Заедно за децата” и Студентско читалище „Св. Климент Охридски” от София, „Виктория – фосфати”, „АНИТЕХ” Босилеград, ДОО „Ибер” Босилеград и други частни фирми от Босилеград както и мисията на ОСЦЕ в Белград.
Най-големия спонсор на фестивала и тази година бяха босилеградските семейства които като добри домакини приеха децата участници на фестивала.
Екскурзията от Босилеград до Рилския манастир, макар и не толкова многобройна както миналите години, изпълни очакванията на малките екскурсианти които понесоха впечатленията си от едно от най-големите духовни светилища и хранилища на Балканите. Там те се срешнаха с приятелите си от България и след обеда който им бе осигурен от кмета на Благоевград г-н Костадин Паскалев, всички заедно потеглиха към Босилеград, където ги очакваха босилеградските домакини.
Културната програма представиха танцовите състави „Средец” и Гоце Делчев, певицата от „Мюзикл Айдъл” Невена Цонева, Мустафа Чаушев и дъщеря му, певицата българка от Украйна Марина Пастир.
Победителите на фестивала тази година бяха: първо място Зоран Цветков ученик VІІ клас от Босилеград, второ място Ивана Младенов ученичка от Топола VІ клас, третото място си разделиха Новица Рангелов ученик VІІ клас от Долна Лисина, Босилеградско, и Александър Веселинов ученик V клас от Босилеград.
Наградите за най-оригинално яйце бяха присъдени на група ученици от Плевен, а за най-хубаво боядисано на Златина Младенова ученичка от Радомир.
Наградите от Томболата бяха разделени и раздадени на десет деца: Давор Митковски от Тетово, Мартин Александров от Босилеград, Велимир Велинов, Даниел Христов, Лука Николов, Йована Иванов, Снежана Иванов и Васил Василев.
Иван Николов
