Блаогдарение на приятелите и кмета на Банско г-н Краваров, девет души от Босилеград успяме да посетим Монашката република Света Гора на 14 – 16 май т.г.. Съгласно Устава на Монашката Република и Конституцията на Р Гърция, Света Гора могат да посещават само мъже. Групата тръгва на 13 след обед и първата спирка е Банско. Престой и нощувка в Банско и сутринта на 14 май с микробуса на община Банско и една кола тръгваме към дестинацията Уранополи. В ранния следобед пристигаме, взимаме си визите и потегляме с ферибота към Света Гора и крайната дестинация – българския манастир „Св. Георги Зограф”. След около половин час пътуване по вода, стигаме на определеното място на път за манастира. От пристанището до манастира са към 4 километра които следва да извървим пеша. Тук щастието ни се усмихва – имаме късмета да се качим на две коли и така да пристигнем до манастира. Пътуваме през гористите и скалистите предели на Атон. Внезапно в една долина се открива удивителната гледка на манастира. Пристигаме. Посрещат ни с благословия за добре дошли. Черпят ни с кафе, локум и манастирска ракия. Настаняваме се и разглеждаме светата обител. Всичко е тихо, спокойно и смирено. В сърцето на духовността е много по-различно от прибързаното ежедневие. Любопитно ни и се интересуваме от всичко. Разпитваме за всички подробности. Посреща ни и игумена на манастира отец Макарий. Срещата е вълнуваща, разпитва се за нас, макар че световния живот не вълнува много монасите. Поднасяме му подаръци. Оставаме десетина минути в приятна беседа.
На 15 май ставаме рано и отиваме на утринното богослужение. В групата е и отец Йоан, който бива удостоен от братството в светата обител и взима участие в утринното богослужение. Развълнувани сме всички, особено отеца. Благодарение на любезното съдействие на монах Живко, посещаваме една от реликвите на манастира, пешерата на св. Козма Зографски. Всичко е точно и по график. Тук престоят е 24 часа защото непрекъснато пристигат нови гости. Събота 15 май е денят когато трябва да си тръгнем. Уви, морето бушува, времето е дъждовно и няма ферибот. Оставаме още 24 часа в манастира. Естествено, запознаваме се с други групи, но на тоя ден идва група от Стара Загора начело с народния представител др. Желев. Времето минава в сладки приказки с него и неговата група. Предлагаме си услугите с каквото можем да помогнем. Разбира се, в манастира има работа, стига да искаш да работиш. Групата за отрицателно време товари едно реморке дърва. Удоволствието е взаимно. Вече е неделя, 16 май. След утринната литургия трябва да тръгваме. Морето е неспокойно, макар че времето е слънчево. Няма начин, трябва да се прибираме, времето изтича. С благословията на игумен Макарий тръгваме със същите коли с които пристигнахме, но вече не към пристанището откъдето слязохме, а към Уранополи. Вървим по живописните предели на Атон повече от час. Слизаме от колите, продължаваме пеша и така два часа до Уранополи. Уморени, но доволни поемаме пътя към Босилеград. Пътуването свърши ,но спомените остават. Спомените за деветте светогорци.
Радко Стоянчов
