Народен хор „Българка” при гимназията „Д-р Иван Панов” от Берковица
С директорката на Гимназия „д-р Иван Панов” от град Берковица, се запознаваме по телефона и си уговаряме да подготвим тяхното гостуване в Босилеград където те искат да се представят с изпълненията на народния хор„Българка” при гимназията и театрално представление по сценарий от произведенията на Йордан Радичков. Приемаме поканата и тяхното предложение да им съдействаме за среща с директора на Гимназията в Босилеград Стоян Величков с когото те искат в духът на новото време да се срещнат т като колеги и сънародници, да се срещнат и запознаят с колегите преподавателите и учениците, нещо което в днешно време навсякъде по света би се счело за нещо най-нормално.
Навсякъде, но не и в Босилеград.
Директорът на служебен сръбски език ни обяснява, че това така не може, че е трябвало да го осведомим един месец преди това, а той да пита Министъра на просветата и ако той му разреши, тогава чак можал да ги приеме?! Обясняваме му, че едва ли министъра ще се занимава с такива неща, че това са наши сънародници. „Не, това са ваши сънародници, но не и мои” – отговаря той. Имаме чувството че времето е спряло в 1948 година. Освен това, той е разпоредил да се свалят плакатите с които осведомяваме учениците, че на 30 април гостите от Берковица ще изпълнят празничен концерт и театрално представление. Оплакваме се на кмета Владимир Захариев, но дори и той, който е давал съгласието си за неговото назначаване за гимназиален директор, не може да му повлияе. „Ти ни излагаш пред две държави” – му казва кмета. „Ти не защитаваш интересите на държавата, а на КИЦ-а” – отговаря му Величков и му затваря телефона!? Това ли са хората които възпитават бъдещите граждани на европейска Сърбия?
Въпреки това, гостите от Берковица идват. Изпълняват страхотен концерт и театрално представление на които се радват и много босилеградски ученици. Изкуството и красотата ще спасят света. Закостенелите и униформирани нелепости на един бюрократ който живее в някакво друго време непременно ще си отидат в миналото но ще оставят пустота след себе си.
На другия ден се опитваме да поправим впечатленията на гостите, показваме им каквото Босилеград има за показване, Извор и Белут, и вечерта преподавателите и учениците от Берковица се събират на купон и нсички заедно се веселят до полунощ.
