Поклонението пред паметника на Апостола е една от редовните дейности на КИЦ-а и отново бе започнато по обичайния начин. От Столична община пристигнаха сигнали, че тая година поклонението ще се проведе в организация на Столична община и община Босилеград. КИЦ-а се намери в ролята на съорганизатор.
В навечерието на поклонението в Босилеград пристигна шефката на Държавната агенция за българите в чужбина г-жа Райна Манджукова. Нейната идея бе да събере на едно място всички представители на българските организации, неправителствени организации и училища и да чуе тяхното мнение за положението на малцинството. Мястото на срещата не е най-сполучливо избрано, но все пак се събираме и започваме изказванията си. Диалогът продължава докато страстите не надминат разума. После се разотиваме и не можем да се освободим от чувството на изоставеност и обреченост.
На другия ден, в заказаното време пристигнаха поканените гости на КИЦ, а церемонията започна със сръбския химн („сръбски крал”, „сръбски род” и един обърнат гръб).
Отец Йоан служи панихидата и произнася смела и вдъхновена реч, бие камбаната, кмета произнася патриотично слово, (това ли човекът който преди две години купуваше учебници на децата от сръбските паралеки?!), редят се други слова, приветствия, венци, цветя, снимки...
Никой не забелязва недоволството и недоверието което тлее сред нас. Левски също не бива да знае. Следобед до късно продължават разговорите с гостите от България дошли да почетат паметта на Апостола. Оплаквания, черни мисли, апатия и търсене на пътища за изход от тежката духовна и материална криза която все повече ни обхваща.
