24 май Ден на българската култура и на църковно-полицейската неграмотност
Празника на буквите, празника на българската култура и на славянската писменост и празника на светите братя Св.Св Кирил и Методий го отбелязвахме в зависимост от възможностите. Най-напред на пиемите в българското посолство в Белград, а след това, стъпка по стъпка и в Босилеград. Но от деня когато КИЦ-а в Босилеград, Национално движение Западни покрайнини, Основно училище „Г. Димитров” и община Босилеград решихме да го честваме заедно, честването израсна в истинки празник за ученици, възрастни и гости които идват да посетят великолепния храм „Св. Троица” в с. Извор и да почетат паметта и делото на светите братя преобразили света с евангелизаторската си и просветителска дейност.
Ден преди празника д-р Валентин Янев ни води известния български хор „Планинарска песен” от шейсетина хористи които ни идват на гости с великолепни подаръци – българските песни. Разглеждат КИЦ-а и ни поздравяват с три песни. В тяхното изпълнение чувствате как ви полазват тръпки, как настръхвате и как ви напират сълзи от вълнение и гордост. Вечерта в ресторанта с веселата компания продължаваме с песните до късно среднощ – истинско събитие което за миг оживява заглъхналия Босилеград.
Сутринта организираме извозването на гостите до Извор където ще отбележим 24 май. Посреща ни необичайно голяма група полицаи. Във въздуха тегне неприятно усещане. От няколко дни идват неприятни вести че църковната власт в Босилеград няма да ни разреши да честваме празника в черквата. Свещеникът Миодраг Драшко щял да служи литургия в черквата по времето когато ние искаме с отец Йоан, църковния хор, учениците и гостите по стара българска традиция да отбележим празника, ни връща към нашата тъжна действителност. Чуваме и заплахи че нямало да допуснат да влезнем в черквата „без разрешение”. Разрешение да влезнеш в Божия храм строен с парите и надчовешките усилия на нашите деди и прадеди? И със султански ферман. В каква държава ние живеем? Решаваме да не се подаваме на провокацията и търпеливо чакаме свещеник Миодраг Драшко да приключи с литургията която явно е предназначена да ни бави и нерви. После идва сигнал че щял да служи и водосвет! Навън се шегуваме за „специалните канони” разписани за този случай: черквата в Извор не е освещавана от миналогодишната поправка и според канона в нея не би трябвало да се служи литургия докато не се освети. Но това не им пречи да ни провокират някой от нас да си изпусне нервите. И най-накрая си излизат. Ние влизаме в черквата. Нейните попукани и разлепени стени и прогнилия инвентар точно показват състоянието в което се намираме.
Хорът започва да пее и ни пренася в друг свят. Говорим един след друг за делото на светите братя. Отново песен, отново реч. С известно закъснение пристигат и учениците от основното училище с общинския рейс. С още по-голямо закъснение пристига и кмета. Като опитен политик е поизчакал как ще се развие ситуацията и когато нещата потръгнаха той все пак дойде да ни поздрави и да ни каже, че Дирекция „Вероизповедания” по предложение на Божидар Димитров е осигурила 15 000 евро за поправка на Изворската черква и че догодина на 24 май черквата ще бъде в много по-добро състояние. Обществено движение Западни покрайнини е осигурило плакети за най-добрите ученици по български език, за един учител и един студент. Младежката организация на ВМРО раздава подаръци на децата – дискове и български тълковни речници. Излизаме навън и отново хор „Планинарска песен” пее най-красивите български песни. Мрачното настроение полека преминава в празнично. Връщаме се в града и сядаме да се почерпим с гостите и приятелите. Късно през нощта ми се обаждат от София за да споделят още веднъж тревогите си от днешния напрегнат ден. Младежите от ВМРО пожелали да се снимат в двора на черквата в Босилеград. Полицията ги извела и им записала данните. После дълго си мисля за европейското бъдеще на Сърбия.
