Без категория

Страниците на историята да се четат докрай

Вицепрезидентът на Р България Илияна Йотова днес в салона на КИЦ Босилеград откри документална изложба, посветена на 100-годишнината от погрома в Босилеградско. На присъстващите на това събитие бе представена и паметната плоча в памет на невинни жертви, загинали на 15 и 16 май 1917 г., която е изработил Демократичният съюз на българите.

На събитието присъстваха и посланика на Р България в Белград Радко Влайков, генералния консул на Р България в Ниш Едвин Сугарев, потомци на жертвите от погрома, общественици и медии.

Изложбата представи д-р Ангел Джонев, историк в Регионалния исторически музей в Кюстендил. През 1917 г. поручикът и четнически войвода Коста Милованович Печанац, като командващ на сръбска паравоенна формация от около 200 души, нахлува в Босилеградско, който тогава е бил българска територия. По особено жесток начин са избити 32 души цивилно население и са изгорени 2 живи деца. Опожарени са 317 къщи и стопански постройки и са нанесени щети за около 2,5 милиона лева, разказа д-р Ангел Джонев,

Присъстващите най-напред поздрави Иван Николов, председател на КИЦ Босилеград, който изтъкна, че „присъствието на вицепрезидента Йотова за нас е силна подкрепа и потвърждение, че България остава съпричастна с проблемите на българското малцинство, както е била съпричастна и на другия ден след погрома на Босилеградско през 1917 година, когато Народното събрание гласува помощ за това население, което е било жестоко пострадало. С отдаването на паметта на жертвите, ние искаме да отправим ясно послание към бъдещите поколения, към политиците от двете страни и към държавите от региона, че това никога вече не бива да се повтаря. С това искам да поставим основите за един диалог между двете държави, в който да стане възможно това което се случи между Германия и Франция и между Германия и Полша, да се случи и между България и Сърбия и да се стигне до нациоанално помирение между българи и сърби. Да се премине на един друг начин на говорене и мислене, в който да могат да се решават проблемите на българското малцинство, каза между другото Николов.

„Паметта на невинните жертви е жива. Не съм от хората, които смятат, че някои страници от историята на народите трябва да бъдат забравени завинаги. Моето дълбоко убеждение винаги е било, че историята и тези страници трябва да се четат до последния ред, понеже  само така можем да махнем съмненията помежду си, каза на откриването на изложбата вицепрезидентката Йотова и добави, че само по този начин може да се изговорят премълчаните неща, за да се продължи напред.

„Моето присъствие днес от името на държавата е красноречиво доказателство за това, че нашата политика спрямо българските малцинства ще продължи да бъде стабилна и последователна и даже още повече, защото смятам, че българската държава е ваш голям длъжник, каза Йотова.

Илияна Йотова каза, че е поддържала всяка една страна по пътя към нейното членство, включително и Република Сърбия. Тя подчерта, че от 10 г. България е достоен член на ЕС, стабилна държава в тази част на Европа. Моето дълбоко убеждение е, че разширението на ЕС трябва да бъде към западните Балкани. Днес Сърбия е в преговорен процес по две от най-важните глави – 23, която се отнася до съдебна реформа и основни права, и глава 24 -за правосъдие, сигурност и свобода. Много внимателно следим напредъка на този преговорен процес, резолюциите, които се приемат в европейските институции, защото в тях се защитават правата на малцинствата. Изпълнението на тези критерии и влизането на Сърбия в ЕС ще допринесе още повече за добрите ни двустранни съседски отношения” посочи вицепрезидентката. Тя изтъкна и че „ще продължим да подкрепяме развитието на културно-информационните центрове в Босилеград и Цариброд, защото те са естествените средища на българското малцинство”.

Присъстващите поздрави и Александър Димитров, председател на сдружение ГЛАС и помоли всички с едноминутно мълчание да почетът паметта на невинните жертви.

Към присътващи се обърна и г-н Радко Влайков, посланик на Р България в Белград: „Ангажиментът, който имам аз като посланик и г-н Сугарев, като генерален консул, е да  продължим да работим напред да работим за това да пренесем подкрепата на българската държава при вас с конкретни действия и да работим за единството на българското национално малцинство, тъй като като това е основният проблем, който трябва да решим, за да може Националният съвет на малцинството да бъде онзи легитимен орган, който да представлява националното ни малцинство пред сръбската държава. Нашите усилия ще продължат. Специално искам да благодарим на организаторите за усилията им за отбелязване на тази годишнина, защото Вие държите българския дух, българската идентичност и действително вашите усилия са оценени с присъствието на г-жа Илияна Йотова, като най-ясния знак, че вие вървите по правилният път и този път се подкрепя’, заяви посланикът Радко Влайков.

Председателят на КИЦ Иван Николов благодари на всички, които са им помагали и са били съпричастни през всичките тези години, защото без тяхна подкрепа и усилия, ние нямаше да имам условия, легитимност, кураж и средства да организираме тази изложба и да направим паметната плоча на жертвите от погрома в Босилеградско от преди сто години. С това искам да отправим послание към Република Сърбия, към местните власти в Босилеград и към всички, които по някакъв начин са ангажирани с този случай, че тази паметна плоча все пак да излезе от КИЦ и да стане паметен знак около който да се задвижи процеса на националното помирение.

След откриването на изложбата в помещенията на сдружение ГЛАС, където се намира и първият прес-център на БТА извън Българи започна кръгла маса на тема: „Босилеградският погром 1917г. – поглед в миналото, крачка в бъдещето“. В кръглата маса участват: Едвин Сугарев, генерален консул на Р България, Александър Димитров – председател на ГЛАС, Иван Николов – председател на КИЦ Босилеград, д-р Лозан Митев и д-р Валентин Янев – представители от национално движение Западни покрайнини, д-р Ангел Джонев – от Регионалния исторически музей в Кюстендил, Йордан Колев от ДАБЧ, историци и общественици – Горан Благоев, Жаклин Толева, Ангел Пелтеков, Зденка Тодорова и др.

Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Подобни новини

Back to top button
>