Новини

Граждански комитет “Западни покрайнини“

Предлагаме информация на вниманието на българските медии

и журналисти за предстоящо отбелязване на 100 годишнина от

Погромът и клането в Босилеградско 15-16 май 1917 г.

Преди 100 години на 15-16 май 1917 г. чета ръководена от сръбския поручик Коста Печанац опустошава Босилеградския край.

Първоначално паравоенното формирование атакува жп линията Ниш-Скопие при гара Ристовац и избива ранени български и германски войници в една санитарна композиция, както й бежанци от Македония. След това около 200-250  четници предвождани от Коста Печанац проникват  в довоенните предели на Царство България.

Четата навлиза в Босилеградския край и последователно преминава през Горна Любата и Долна Любата. В двете села те  заколват или застрелват 25 души сред тях и деца. Изнасилват по пътя си към Босилеград няколко жени. Част от жертвите са подложени на страшни изтезания преди да бъдат убити. Четниците се отдават на плячосване, грабежи и палежи на къщи. Унищожава се движимо имущество и храна. Достигайки Босилеград четниците го подлагат на повсеместен грабеж и палеж. Убитите са значително по-малко поради това, че хората предупредени успяват да напуснат населеното място преди в него да нахлуят сръбските мародери. Убитите са четирима възрастни, а две деца са изгорени живи в къщите си. Градът изцяло е опожарен. След това разбойниците се насочват и преминават през селата Долна Лисина и Горна Лисина, където също убиват изпречили се на пътя им селяни и подпалват множество къщи. Последователно преминават през селата Топли дол и Долна Ръжана, където продължават с пъкленото си дело. Никъде по пътя си сръбските разбойници не срещат български военни части и това им позволява безнаказано да мародерстват, убиват, палят и изнасилват. При някои  планински махали  отпор им дават организирали се въоръжени местни селяни доколкото да осигурят бягството на жените и децата си. При първото съприкосновение със сборна рота от Кюстендил четниците бързо отстъпват и се оттеглят към вътрешността на Сърбия. В резултат на този разбойнически поход през двата дни – 15 и 16 май са убити 32 души и изгорени живи 2 деца. Унищожено е имуществото на 317 домакинства. От жертвите мародерите грабят лични вещи, ценни предмети, накити и дрехи. В опустошените къщи остават пребити и недоубити възрастни хора, които не могат да избягат навреме.

Така сръбските „юнаци” си отмъщават на българска територия върху мирно, цивилно население за пораженията, които понася армията им от българската войска по бойните полета на Сърбия, Македония и Албанските планини.

  • На 8 май от 12ч. ще се проведе пресконференция в БТА. Тема:Погромът в Босилеградско 15-16 май 1917г. Организатори на пресконференцията са Граждански комитет “Западни Покрайнини”, Културно информационен център на българите в Босилеград,Гражданско сдружение ГЛАС- Босилеград.

В памет на убитите мирни българи в София ще бъде отслужена панихида на 14 май 2017 г. от 11.00 часа в катедралния храм „Света Неделя”.

  • На 15 май 2017 г. в Босилеград по повод на злокобните събития станали преди сто години ще се проведе кръгла маса с дискусия за случилото се преди сто години и обобщен прочит на важните исторически събития противопоставяли в повечето случаи българския и сръбския народ. Опит да се извлече поука и да се направят изводи за бъдещето.

Ще бъдат поднесени цветя на гробовете на жертвите от погрома.

  • На 16 май 2017 г. в Кюстендил ще се проведе:

-От 16.00 часа – панахида в църквата „Св. Богородица”.

-От 16.30 часа – поклонение пред паметника на падналите кюстендилци през войните за национално обединение.

 -От 17.00 часа – възпоменателна вечер в Килийното училище в памет на жертвите от погрома в Босилеградско.

Приложена книгата на д-р Ангел Джонев

„ПОГРОМЪТ В БОСИЛЕГРАДСКО 15-16 май 1917г.”

Граждански Комитет  Западни Покрайнини

Д-р Валентин Янев

София

04.05.2017г

Иван Николов

Иван Николов е роден 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Изявен поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин”. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”. Написал е няколко стотин статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонският научен институт и на Световният парламент на българите. Носител на наградата „Европейски гражданин за 2016“

Подобни новини

Back to top button
>